Жеравна къде си?
Мъглата край Жеравна беше гъста пелена, която скриваше всичко наоколо. Пак с помощта на google картата и опцията да ни засича къде сме, успяхме да стигнем до родната къща на Йордан Йовквов, днес къща-музей.
Входът в понеделник в музеите в Жеравна, и някои в Котел се оказа, че е свободен. В къщата-музей “Йордан Йовков” поискахме някой да ни разкаже. Цената за беседата беше 5 лв.
Рожденият дом на Йовков представлява едноетажна сграда разположена, по моите представи, в не много широк двор. Самата къща има две стаи. В едната стая ни направи впечатление наличието на олтар с кандило. Разбрахме, че в Жеравна във всяка къща имало такива.
За Йовков и Жеравна
От беседата, научихме, че Йовков произлиза от относително бедно семейство. Бил е петото от шест деца. Бащата е прекарвал дълги периоди в Добруджа като овчар и майката се е справяла сама с грижите за шестте деца. Йовков бил на 17 години, когато семейството напуска Жеравна. След това той никога повече не се завръща там. Какви са причините не става ясно и затова днес съществуват различни версии.
Жената, която ни разказваше каза, че в същия период много други семейства, гонени от недоимък, са напуснали Жеравна.
За да забележим разликата между по-скромния дом на Йовковото семейство и дома на по-богатите жители на Жеравна, тя ни препоръча да минем и през къщата-музей “Сава Филаретов”. Родът на Филаретов бил заможен и това личало в дома им.
По-късно, докато пътувахме към София, прочетохме за Йовков в bg.wikipedia.org, статията е хубава. Тя допълни чутото на беседата. Беше ни интересно да се запознаем с личността на Йовков през тази биографична перспектива.
Когато на 3 март пътувахме от София към Сливен, слушахме радио. В предаването гостуваха млади писатели, които участват в проект “Писател назаем”.
Едната от гостенките, спомена именно за този недостатък на начина, по-който популярните български автори се представят на децата – сухо и без да се засягат аспекти от техния личен, много пъти, доста вълнуващ живот. Биографията на личността е нещо, което участва в логиката на самите произведения, но тази нишка не се проследява в учебния план.
Къщата-музей “Сава Филаретов”
Посетихме и къщата-музей “Сава Филаретов”. Сградата беше двуетажна, това е типично за по-заможните домове. В гостната имаше повече предмети, а олтарът беше по-голям и с интересни оранменти.
Самият Сава Филаретов, прочетохме от таблата в музея, бил добре образован възрожденец, уважаван като отличен педагог. Взимал е активно участие в просветните дейности през Възраждането. Негова съпруга била Йорданка Филаретова. Тя също била социално ангажирана с просветната работа в този период. Подпомагала и национално-освобителните движения в страната.
Към София
Въпреки мъглата, от Котел и Жеравна си тръгнахме удовлетворени. Бяхме се докоснали до нещо, което мъглата не успя да скрие – историята, духа, характера на миналите времена.
По пътя към София, пак на места имаше мъгла, валя ни дъжд, но това е – “мартенско пътуване”. 🙂
Снимки от Жеравна и Котел може да видите в Галерията тук.
Други статии за мартенското ни пътуване:
“Пътуване из родния край за националния празник – Мартенско пътуване 2018, част 1”
“Карлово – топлината на Балкана, мартенска пролет – Мартенско пътуване 2018, част 2”
“Казанлък – кратка разходка сред реки от топящ се сняг – Мартенско пътуване 2018, част 3”
“Сливен – настаняване и кратка следобедна разходка – Мартенско пътуване 2018, част 4″
“Котел – сива тъжна песен в мъглата – Мартенско пътуване 2018, част 7”
“Скрита в мъгла, назад в историята – Жеравна – Мартенско пътуване 2018, част 8”
