От Карлово си тръгнахме с топло чувство. След кратко пътуване стигнахме Казанлък. Признавам видяхме твърде малко от Казанлък, но се надявам да го посетя по време на розобера.
“Казанлъ̀к (до 1944 г. Казанлѫк) е град в централна България, административен център на едноименната община в област Стара Загора. Населението му е 45 367 души, което го поставя на 2-ро място в областта и на 20-то в страната. Казанлък е и вторият по големина необластен град в България, след Асеновград.
Казанлък е център на Розовата долина. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.”
В Казанлък слънцето продължи да топи снеговете и да буди пролетни чувства. Вече бяхме свалили по един кат дрехи и ни беше тамън-тамън. 🙂 Почти навсякъде, откъдето минавахме течаха реки от разтопения сняг и валеше дъжд от стрехите. Добре, че бяхме с туристически обувки. Всичко друго щеше да подгизне. 😉
Само минаваме, без да се отбиваме
В Казанлък, паркирахме колата и се насочихме към площад Севтополис. Там исках да видя скулптурата “Тракийката” изработена от Доко Доков. Тя е един от символите на града. Представях си, че е по-голяма, но и такава каквато беше, ми хареса.
Продължихме разходката си като минахме покрай “Историческия музей”, но без да се отбиваме. Подминахме дома на културата “Арсенал” и по улица “Любомир Кабакчиев” стигнахме до бул. “Никола Петков” и мост на Енинска река. Като ги пресича, (булеварда и реката) улицата стига до стълби, които извеждат до парк Тюлбето. Там се намира Казанлъшката тракийска гробница.
Бях прочела за нея предварително, но гробниците не са в списъка ни на най-привлекателните места за посещение. Паркът Тюлбето обаче ни се стори хубаво място за отдих.
Времето беше напреднало, а до Сливен ни чакаше още път и затова тръгнахме обратно към колата.
Своеобразно честване на трети март
Нямаше как да ги снимам, беше ми неудобно да насоча обектива към тях. Но ще ви разкажа за тази идилична и комична, и пародийно патриотична “стоянка”.
Минавайки между едни блокчета, чухме силна музика. Първо си помислих, че идва от заведение, после, че е от апартамент, накрая видях откъде е. Пред входа на ниско блокче мъже на възраст над 50г. се бяха събрали на стоянка около една маса (столове за сядане нямаше). До входа от едната страна върху стол беше изнесена голяма колона, поне метър висока. От колоната звучеше български рок. От другата страна на входа върху барбекю цвърчаха някакви меса. Един от мъжете беше вдигнал за наздравица ракийна чаша със столче, в която предполагам течността беше ракия. Честване на трети март в Казанлък.
Още докато влизахме в града си помислих: “Ако имаше повече възможности за работа, ето, този град би бил приятен за живеене.”
Крайната дестинация за деня беше Сливен.
Снимки от Казанлък може да видите в галерия тук.
Други статии за мартенското ни пътуване:
“Пътуване из родния край за националния празник – Мартенско пътуване 2018, част 1”
“Карлово – топлината на Балкана, мартенска пролет – Мартенско пътуване 2018, част 2”
“Казанлък – кратка разходка сред реки от топящ се сняг – Мартенско пътуване 2018, част 3”
“Сливен – настаняване и кратка следобедна разходка – Мартенско пътуване 2018, част 4″
“Котел – сива тъжна песен в мъглата – Мартенско пътуване 2018, част 7”
“Скрита в мъгла, назад в историята – Жеравна – Мартенско пътуване 2018, част 8”
