Карлово
Пътувания и разходки

Карлово – топлината на Балкана, мартенска пролет

“Карлово е град в Южна централна България, разположен в южното подножие на Стара планина – Област Пловдив. Най-близкият град до Карлово е град Сопот – на 5 км посока запад, а до Пловдив разстоянието е 60 км в посока юг. Градът е трети по големина в областта след Пловдив и Асеновград и е административен център на Община Карлово.”

https://bg.wikipedia.org/wiki/Карлово  

Карлово ни посрещна усмихнат

От София потеглихме в 8:00ч. В Карлово, без да бързаме и с едно спиране на бензиностанция за купуване на винетка, стигнахме в 10:30ч.

След последната седмица лед и мраз, мекотата на слънето, което се промъкваше между разкъсващите се облаци ни омагьосваше.

Прогнозата първоначално плашеше със снеговалежи, после дъждовалежи, но не споменаваше слънце. Заради това писах и статията за очакванията “Мисли за мислите и мисли за очакванията”. Накрая се примирих и си казах каквото-такова, имаме топли и сухи дрехи, имаме желание, все ще се получи интересно.

На 3ти март Карлово ни посрещна облян от светлина и със звънтящи пролетни капчуци от топящия се сняг.

Като стигнахме площад “20ти юли” звучеше националният химн.

Празничната програма

Беше празнично. На площада – народ със знаменца, отпред на първа линия – редица червени барети, снегът се топи и наоколо блести.

След химна програмата продължи с “Опълченците на Шипка” рецитирана от Симеон Алексиев актьор от Драматичен театър Пловдив. После реч на местен политик, чието име не запомних.

След него – прекрасно пеене на Вокална формация при НЧ „Васил Левски – 1861 г.”. Изпяха “Хубава си моя горо” и “Моя страна”.

Най-вълнуващ за мен беше финалът на програмата – фолклорен танц на Детски танцов състав при НЧ „Васил Левски – 1861 г.”.

Децата представиха много хубава и отлично изпълнена хореография.

Накрая имаше и общо хоро (като част от националната инициатива на „Българи за България“ и „Сдружение Азбукари“ за „Пробуждане с хоро“). Хората оставяха зимните палта и се включваха към играта.

Тъжни здания

Програмата свърши. Решихме да тръгваме. Свихме по друг път, за да се върнем обратно към паркинга, където бяхме оставили колата.

Минахме покрай Куршум джамия. Здание, за което вече години наред се водят дела между главното мюфтийство и община Карлово. Спорът е на кого принадлежи джамията и прилежащите ѝ имоти.

На ул. “Ген Карцов”, по която се върнахме към паркинга, забелязах сграда със стара фасада. После разбрах, че това е Лазаровото училище от 1892г., дарено на община Карлово от Димитър Лазаров. Прочетох, че е било училище, но не можах да намеря информация, дали сега е действащ музей или просто сградата е паметник на културата. Самата фасада не изглеждаше много поддържана.

Пазара

Като стигнахме паркинга забелязах надпис – “Общински пазар”.

Поисках да минем оттам, защото според мен пазарите са място, където може да усетиш характера на ежедневието, да видиш шарките на местните хора.

Какво видях там? Забелязах, че много от търговците бяха по-възрастни хора с малко стока и като, че ли собствено призведена.

Малък пазар, предимно (не изцяло) на местни производители. Арпаджик, картофи, мед, традиционни подправки, вълнена прежда, вълнени чорапи, звънци за добитък, поводи за коне, синджири…

Музеи

Бях прочела предварително за музеите в Карлово, но някак слънцето, пролетният въздух не ни предразположиха да влезнем.

Освен това помня миналата година на 3ти март имаше сериозен човеко-поток през музеите. Беседи обаче нямаше. Без беседите не е толкова пълноценно.

По пътя към Казанлък по радиото слушахме интервю с една уредничка или служителка на “Историческия музей” в Карлово.

Жената описваше експонатите (пушки, медали, бележки, писма, квитанции и други предмети принадлежали на български опълченци).

Представях си тези предмети, но те не събуждаха в мен особено вълнение. Не съжалявах, че пропуснахме Карловските музеи този път. Може би някой друг път ще минем през тях.

Фолклорното изпълнение на децата, събраният народ на площад “20ти юли”, редицата войници участващи заедно в едно общо тържество ме докоснаха много повече.

Тръгнахме си с топло, празнично, приповдигнато чувство от Карлово.

Следваща спирка Казанлък. ( вътрешен линк.)

Снимки от Карлово може да видите в галерията тук.

Други статии за пътуването:

“Казанлък – кратка разходка сред реки от топящ се сняг” 

“Сливен – настаняване и кратка следобедна разходка”

 “Разходки сред природните забележителности на Сливен (част 1) – местността “Карандила”” 

“Разходки сред природните забележителности на Сливен (част 2) – местността “Долапите””

 

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.