Два дни в Балкана, част 1 – връх Косица, хижите Анчова бичкия и Момина поляна

В петък ден, потеглихме от вкъщи в посока Тетевен. Планът беше двудневен. През първия ден – преход от хижа Анчова бичкия до върховете Косица и Паскал, слизане обратно през хижа Момина поляна. Вторият, от Рибарица до връх Вежен и обратно. В тази първа част е разказът за ден 1.

Продължителност на маршрута

Връх Косица

От София тръгнахме в 6:15ч. Вярно спряхме за баничка в Ябланица, но повече ни забави не баничката, а последната част на пътя. Тази част хич не беше за лека кола, ама някак се закарахме.

Главният път водещ от село Черни вит към село Дивчовото е съвсем приличен. Преди село Дивчовото има разклон с табела указваща към хижа Анчова бичкия. От този момент започват мъките. Не бих препоръчала минаването, освен ако човек не се вози с високопроходим автомобил. Някога пътят е бил асфалтиран, някога, някога в забравени вече времена. Късчета от пътната настилка като миниатюрни артефакти видяхме само на места. Другото беше камънак, а понякога неприятни спадания и коловози на пътя. Да, не тръгвайте по него с лека кола.

До хижа Анчова бичкия стигнахме в 9:20ч. Тук оставихме колата.

Пешеходният ни преход продължи почти 10 часа в двете посоки (от 9:25ч до 18:50ч). В това време включвам и почивките за хапка след връх Паскал и малко по-дълго заседяване на хижа Момина поляна, че там се заприказвахме с хижаря. Много свестен човек е този хижар, дето се казва предразполага те пак да отидеш.

Трудност на маршрута и маркировка 

Маршрутът е добре маркиран. Винаги помага да имаш gps карта, но и маркировката беше надеждна.

Нагоре към връх Косица следвахме синя маркировка. Когато пътеката се качи на билото и се сля с маршрута Е3 Ком-Емине, стана червена.

До Момина поляна слязохме по червената маркировка, тя е малко по-стръмна, но по-кратка. Има вариант за слизане и по синя маркировка, малко по-обиколна, но не така остра надолу.

След Момина поляна, продължихме да следваме пак синя маркировка до Анчова бичкия. 

Нагоре към връх Косица

Връх Косица

В началото пътят е широк и бавно, неусетно трупа денивелацията. Следва разклон: наляво пътят е широк и отива към хижа Момина поляна (ние по него се върнахме), надясно скрита в шубрака е табела сочеща пътеката за върховете Косица и Паскал. Съвсем скоро пътеката става широк горски път.

Може и да е субективно преживяване, но щом поехме по този горски път все едно попаднахме в друго измерение. Усетих природата абсолютно дивна непокътната, тиха, много осезаема беше промяната.

След известно време бъхтане по баир нагоре, пътят излезе от гората на открити поляни. На тези поляни се отвориха разшкони просторни гледки. Показа се и една чешма-тръба със силно шуртяща ледена струя. Много освежаваща. Поизплаканахме лицата, но не пихме от нея.

Връх Косица
Стръмно нагоре към билото или обиколно с подсичащата пътека? Второто. 😉

Към билото имахме възможност да залазим бавно нагоре по една директна стръмна пътека. Щеше да е без съмнение небивал зор. Ние избрахме другия вариант, да следваме по-обиколната подсичаща пътека, която завежда до билото и пътя Ком-Емине.

Подсичащата пътека разкриваше великолепни панорами. През повечете време беше лека и равна, пътека песен. Напомни ни и за чудните подсичащи пътеки по които крачихме миналата година, стати за тях оставям долу. Така да се каже извика у нас сладостен спомен за хубави преживелици.

На билото

Качването на самото било в края на подсичащата пътека също искаше малко да се покатерим нагоре, но не беше трудно. На билото духаше силен южен вятър. Хем ни разхлаждаше, слънцето вече беше високо над нас, хем гонеше мухи, летящи мравки и каквито там насекоми се намират да те преследват.

Походихме още малко и стигнахме до връх Косица. От него има гледки. Върхът е висок 2001м. Постояхме малко, вятърът не предразполагаще към пикник. 😄 От южната страна в далечината се виждаше гр. Пирдоп с неговия висок комин.

Продължихме по билната пътека Ком-Емине. При връх Паскал (2029м), минахме по подсичащата пътека. Не ни се катереше по камънака на самия връх. Така че него няма да го пишем в листа качени. 😉

Не много след него си избрахме едно място с малко повече завед и там обядвахме. 

Храна и вода

Ледената изворна водица при хижа Момина поляна.

Винаги, когато не си взема достатъчно вода ми е напрегнато. Този път пак бях тръгнала само с шише от 800мл, да не ми тежи повече. Обядът ни бяха кифличките с тофу. Традиционните за нашите пътувания кифлички. Не взех, обаче зеленчуците за преглъщане (останаха в колата). Така се получи, че хем устата ми беше пресъхнала, хем водата две капки, хем кифличките сухи, едвам гълтах. На другия ден си взех и двете шишета (общо 1,5л вода), но на това хапване не се насладих, въпреки хубавите гледки. 

Като слязохме до хижа Момина поляна от разкошна чешма с разкошна планинска вода си напълних шишето два пъти. Там хапнахме и по една леща и ми дойдоха сили.

Надолу към х. Анчова бичкия

Слизането надолу беше по човешки пътища и пътеки. Не видяхме зор от стръмнина, постепенно се виеше пътя. Пак се движехме в хубава горичка и така до хижа Анчова бичкия. Надолу покрай пътя се появяват и пеещи рекички, красота.

Хижите

Хижа Момина поляна.

Хижа Анчова бичкия е на много красиво място до две реки, река Косица и друга, която става нейн приток. За жалост както много хижи и тази е оставена да се руши. Не работи от три години. Хижа Момина поляна е много голяма и внушителна. Работи, обаче на по-малко от половината си капацитет, защото няма туристи, няма и пари за ремонт. Хижарят плаща наем и подържа част от нея. Някога, каза той, в нея работели четири готвачки.

Изобщо, толкова много хижи са построени, но бавно една по една се рушат и биват погълнати от природата.

Заслужава ли си маршрута до връх Косица

Да, определено. Много е красиво, малко диво и очарователно заради тази енергия на природа недокосната от човека. Ходене и катерене има, не е разходчица яваш-яваш, но си заслужава.

Разказ в картинки

Колата спряхме при неработещата към днешна дата, юли 2021г, хижа Анчова бичкия.
Пътят нагоре е широк, но Влади проверява да е сигурна посоката. Нашата цел е връх Косица.
Връх Косица
Буковата гора през която вървяхме беше великолепна.
Прекосихме едно от многото поточета в началото на маршрута.

После пътеката ни изведе на разкошни поляни, от които вече имаше и панорамни гледки.

Връх Косица
На тези поляни Влади намери тръбата, от която течеше освежаваща ледена вода. Не знам дали става за пиене, ние само се понамокрихме с нея.
Поляните бяха пълни с билки. Жълт кантарион, мащерка…, аз тези познавам, сигурно имаше и други.

Горски плодове

Едно от нещата, което може да те забави по пътя са горските лакомства. Знаеш че път те чака, но все се наведеш тук, клекнеш там за още едно плодче. В този ден похапнах боровинки и ягодки. На следващия се натъкнах на няколко малинки, но на тях май още не им е баш сезона.

Чудехме се дали този път вляво не е от онези римските, останали по билото на Балкана и след залеза на Римската империя. Такъв видяхме миналата година към връх Ботев.

Гледките

На пътеката Ком-Емине.

Връх Косица и връх Паскал

На връх Косица се качихме.
Връх Паскал само го подсякохме.
Слязохме по по-стръмната пътека от билото към хижа Момина поляна. Има и по-полегат вариант маркиран със синя маркировка, но е малко по-обиколен.

Други пътешествия из Стара планина

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.