Тази част от разказа е за гледките, красотите, продължителността на маршрута, трудността на пътеките, чая и кафето в хижите, летящите мравки и гръмотевиците, малиновите плантации и храненето.
В първа част описах подготовката за един такъв 2-3 дневен преход с палатка в планината.
Гледките
Красив е Централен Балкан. Трудно се описва простора, безкрая, безвремието. Величествени гледки. Необятност, която сякаш те приближава до небесата. Пред нея усещах как в мен самата нараства великанското на духа и се смалява дребнавостта на малкия човек. Магия някаква.
При възможност непременно отидете, вижте, почувствайте! Беклемето, като изходна точка през лятото е лесно достъпно.
Продължителност и трудност на маршрута
София – Беклемето
Планът ни беше да тръгнем в 6:00ч. Станахме рано. Оправихме се и хоп, 15 минути преди да тръгнем се сетих, че не съм си заредила телефона. Беше ни важен, защото на него бяха gps картите. Тръгнахме в 6:40ч. Голям гаф, голям!
Беклемето – хижа Козя стена
Паркирахме на отбивката при Беклемето, своеобразен паркинг. Имаше доста автомобили. Нормално, стигнахме чак в 9:30ч. Все пак извадихме късмет. Освободи се едно подходящо място и за нас.
В 9:43ч потеглихме от Беклемето към хижа Козя стена. Планът беше в този първи ден, който беше с най-дълъг преход (близо 11 часа ни се получи), да подсичаме върховете. Единствено Юмрука беше планиран за катерене.
Подсичащите пътеки на повечето места бяха тесни, но доста равни. Опасни бяха местата, където тревни туфи закриваха пътечката. Трябва да се внимава и където има лек наклон, че тежестта все отива настрани.
Сипеите и скалите бяха малко, но минахме и през такива.
Още от самото начало на маршрута се разкриваха спиращи дъха панорами. “Ехаааа”, беше ключова дума. 😉
Маркировката беше отлична. Стигането до хижата ни отне 2 часа и 20 минути с поспиранията тук и там.
Хижа Козя стена – хижа Ехо
Пак избрахме да подкосяваме възвишенията. Пътеката ту ни въвеждаше в някоя свежа сенчеста горичка, ту ни повеждаше през някой сипей. После минахме през едни малинови плантации. Малините зрели на слънце бяха чудно сладки. Опитвах да не се бавя, но пак си похапнах.
Пътеката премина и през участък с красиви лилави цветя. Много ги харесвам. Ако някой знае как се казват нека ми пише. Снимах ги и миналата година в Рила.
После минахме през едни папрати високи, колкото човешки ръст. Съвсем не преувеличавам, стигаха ми до раменете.
Изкачихме купчина скали, при които по-късно същия ден щяхме да се върнем, за да хванем посоката към хижа Хайдушка песен.
Малко преди хижа Ехо, пътеката за кратко се катери по един сипей. Тази година натрупахме опит с пътечки през сипеи 😄.
Маркировката беше отлична.
Стигането до хижата ни отне 2 часа и 43 минути. Пак си поспирвахме и това време съм включила. На табло беше указано време за стигане 2:30 мин, така че сме навреме. 😉
Не се отбихме до хижата, а директно поехме наляво към връх Юмрука.
Хижа Ехо – връх Юмрука (1819м)
Праклис “Света троица”
Десетина минути след хижа Ехо пътеката стига до един интересен параклис. На връщане даже влязохме в него. Много тих и магичен. “Построен е от бившия хижар на хижа „Ехо“ Николай Киранов и група ентусиасти от Русе.” bg.wikipedia.org
Стръмна пътека с въже
След още кратко време пътеката започва да се катери все по-стръмна нагоре. Добива си направо приключенски характер в даден момент. Решихме да се съобразим с това. Оставихме раниците и щеките до една скала, взехме само ценните вещи и продължихме. Нагоре се катериш с помощта на метално въже. Изкачването е стръмно и много ме радваше въжето. Въжето беше ново, дебело и наистина стабилно.
От самия връх Юмрука панорамата беше зашеметяваща.
https://youtu.be/Kj6Faui-SwA
Хижа Ехо – хижа Хайдушка песен
От хижата Ехо поехме в 17:30ч
Спускахме, спускахме и спукахме още. Все си мислех на следващия ден как ще изкачваме подобна денивелация, за да се върнем обратно в билните части.
Забелязах светлината на златния час малко преди пътеката да заслиза в гората. Щракнах само две-три снимки и изключих фотоапарата. Трябваше да бързаме.
В края пътеката слизаше стръмно надолу. Светлината значително намаля. Как чаках да стигнем вече хижата.
Бяхме уморени, но си позволихме само две кратки почивки от по 5 минути. Докато гонехме последните светлини на деня, се сещах често как изгубихме сутринта 40 минути, да зареждам телефона.
Към 20:45ч стигнахме хижата.
Обадихме се на хижаря и питахме къде е разрешено да опънем палатката. Оправихме си багажа. Хапнахме и се ориентирахме към лягане.
Ден 2 – хижа Хайдушка песен – разклона за хижа Козя стена и върховете Куче, Баба и Козя стена
Голямо катерене падна през този ден.
Много стръмно в началото от хижа Хайдушка песен пътеката се заизкачва нагоре през красива гора. Почивахме често.
След близо два часа борба с денивелацията, пътеката започна да се подравнява.
Екопътека “По пътя към еделвайса”
На едно по-широко място в гората имаше поставени дървени маси с пейки за пикник и информационно табло указващо, че оттук насетне продължава екопътека “По пътя към еделвайса”. Намирахме се в резерват Козя стена. След това място за отдих пак имаше катерене, но не така стръмно.
До разклона стигнахме след почти 3 часа с почивките.
1час и 15 минути отделихме за покатерване и почивка на върховете Куче и Баба.
Преди двата върха видях покрай пътеката прецъфтели еделвайси.
В хижа “Хайдушка песен”, под една снимка с красив еделвайс имаше пояснение, че тези цветя цъфтят от юни до август. На спускане от връх Баба, обаче, покрай пътеката видях и все още не прецъфтели цветчета.
Връх Козя стена пропуснахме, защото заваля дъжд и загърмя.
Прибрах фотоапарата и бегом между гръмотевиците обратно към Беклемето. Нямам идея за колко време се върнахме до паркинга.
Летящите мравки и гръмотевиците
Чудя се и не мога да реша, кое беше по-неприятно летящите мравки на връх Куче и връх Баба или гръмотевиците, които сериозно ме разтревожиха?
Мравките на ята ни налитаха и опитваха да влязат в ушите, очите, носа, раниците.
Като слязохме от връх Баба гръмотевици (обещани от метеоролозите) заехтяха зловещо наоколо.
Поуплаших се и ми дойдоха сили да подтичвам с 12кг на гръб. 😄 Умът и волята са по-силни от тялото. В паниката си опитвах да спазя правилата, които си спомнях при гръмотевична буря. Спомнях си малко.
Изключих електронните устройства. Тичах на разстояние от Влади. Но не захвърлих щеките, надявах, че ще извадя късмет. С щеките препусках по-бързо. Доста противоречиво съм се страхувала значи.
Влади си беше спокоен. Хората, с които се разминавахме също не изглеждаха особено уплашени.
Чудя се дали не им личеше страха, или знаеха някоя тайна, която ги караше да се чувстват в безопасност? Дали пък не бяха блажено невежи за опасността или бяха се отпуснали на идеята “да става каквото ще”?
В планината рязката промяна на времето е нещо, което не винаги можеш да провидиш. Буря може да те застигне на най-неподходящото място. Тогава си оставен в ръцете на съдбата.
Дааа, летящите мравки бяха досадни, но гръмотевиците си бяха страшни и печелят приза за неприятност.
За чая и кафето, водата и хапването
Тук е мястото да кажа две топли думи за хижарите.
Приказвах си с хижаря на Ехо. Стори ми се свестен, добронамерен човек. Чаят, който ни направи беше чудесен.
Вече се бяхме поизморили след ходенето от сутринта и след адреналиновата пътека до връх Юмрука. Този ароматен топъл чай сякаш вля живителни сили в кръвта ми. А от масата дето го пихме какви гледки се разкриваха насреща ни. Красота.
В хижа Хайдушка песен, хижарят ни прие радушно. Приказвахме малко и с него, а на сутринта и с жена му. Мили хора.
Палатката
Палатката изпънахме до едни бунгала на завет под едни дървета. Наблизо минава рекичка и докато заспивахме я слушахме как шуми меко и успокояващо. Аз се будих няколко пъти през нощта. Бях се облякла с дрехи като за температури близки до нулата 😄 та ми беше жега. Знаете как не се спи на жега. Махнах част от термо дрехите и като слушах песента на рекичката пак се унесох.
Най-вкусните пържени филийки
След нощувката на втория ден закусихме най-вкусните пържени филии с домашно сладко от малини и сирене. Похвалих хижарката за пържените филии, а тя отговори, че не било нищо сложно, “пресно хлебче, пресни яйца”. Аз си знам, обаче че най-простите неща си искат майсторлък или специален кулинарен усет, за да ги догодиш наистина добре. То е като бърканите яйца. Всеки може да ги забърка, но малцина да ги приготвят незабравимо. С филиите пихме чай и после кафе за отскок, че баир ни чакаше. 😉
Кафе пихме и в хижа Козя стена предния ден. Аз кафе пия много рядко, но много силно усещам неговото действие. След това кафе на Козя стена като ми дойдоха едни сили, с песен продължихме нагоре.
Водата
Вода наляхме в хижа Ехо и на чешма при Хайдушка песен. Беше студена и чиста, но не ми беше сладка. Пиех я, за да не се дехидратирам. Когато си пълнихме от онова изворче при Урдините езера, водата по ми се услади.
Хапката
Хапване си носехме с идея, че ще ни стигне за три дни, ако се почерпим някой боб или леща веднъж дваж на хижите.
За жалост климатичните условия се оказаха препъни камък и не продължихме по плана от Беклемето покрай хижа Орлово гнездо до хижа Дерменка и нощувка там. Нищо, някой следващ път. С удоволствие ще се върна отново НП “Централен балкан”.
Само два дни и една нощувка, а толкова много впечатления, толкова много емоционален пълнеж. Затова си заслужава човек да се връща на такива места сред природата.
Дано скоро съвпаднат удобно свободните ни дни със слънчево време, да хващаме пътя за някъде. 🙂
Цветето се казва огнена трева (fireweed).
Благодаря. 🙂