Няма да започна с питане случва ли ви си, а с – колко често ви се случва? Колко често ви се случва да се натъквате на върпоси, чиито отговор остава загатка? На мен ми се случва през ден. Онзи ден пет годишия ми племеник в края на деня ми съобщи “Много се изморих да приказвам днес”.  Почти като него мога да кажа, “много се изморих да се лутам из тези задънени улици на въпроси без решение.” Но племеникът ми не мълча задълго след като беше осъзнал, че много е говорил. Tака и аз не мога да спра, да застана на едно място без да мисля, дори като се уморя. А…

Да разкажа ли, да не разкажа ли? Да пиша ли за щастието, да не пиша ли? Доколко е позволено да говориш по тема, която все още е в сферата на собствените ти изследвания, но не е в сферата на пълна реализация? “Позволено е!”, казвам си. Ценно е, ако темата те вълнувало достатъчно, за да мислиш за нея често в ежедневието и ако вече си попаднал на пътни знаци, които ти оказват посоката. Може и другиго да развълнува, затова смятам, че си е съвсем подходящо. Започнах съзнателно да мисля за щастието Преди около 5-6 години ходих при лекарка хомеопат. Каза ми много неща, но едно запомних ярко. Каза ми, “Научи се…

Мindfulness (oсъзнаване) За да може да оценим, да благодарим, да забележим е нужно осъзнаване. Ако то липсва ще пропуснкаш всяка възможност за радост – красиво цвете, величествена планина, забавна ситуация, състояние на хармония, мил жест, добра дума, неслучайна случайност и т.н. Осъзнаването е нещо, което може да практикуваме само в настоящето. Being present (живеене в настоящето) Да осъзнаваш е свързано неразривно със способността да присъстваме в настоящето.  Всяко приятно усещане, чувство на радост, което произхожда от спомен за минала ситуация или надежда за бъдеще преживяване има трайността на сапунено мехурче.  Какво означава все пак, че да обитаваш настоящето е вход към щастието? Когато дори и за няколко секунди се намериш…