Тренирам ли? И не, и да. Не тренирам мускулите на тялото. Тренирам способността си да се самоснимам със статив, когато нямам наоколо асистенти, по които да си правя мерене. Опитвам да снимам по таз-седмичната фото-задача “тежко”. За да не е банална снимка на гирички и да мога да придобивам нови умения реших и аз да влезна в кадъра. Загуба на време Ако някой погледне тези снимки и разбере, че всъщност гиричките не само, че не са мои, но и нямам голяма любов към тях, вероятно би възкликнал възмутено “е за какво е цялата тази работа тогава?” Повечето хора биха казали, че това е пълна загуба на време.  Признавам външно погледнато…

Съществуват ли хора, които са само бели и хора, които са само черни? Не! Всички бродим из нюансите между бялото и черното. Всеки носи в себе си и ангели и демони. Може да ги интерпретирам погрешно, може и да ги вадя от контекста, но все се сещам за редовете Яворовото стихотворение “Две души”: Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души: душата на ангел и демон. В гърди ми те пламъци дишат и плам ме суши. Ситуацията: “Показа се демон” Днес нагрубих остро и невъзпитано една непозната жена. Понякога хората просто си мислят наум нещо и го премълчват или най-много се навъсват и почервеняват ядно.…

Чугунен грил тиган Обичам гриловани зеленчуци. Правя си с тях сандвичи, слагам ги в салати и като гарнитури. Стои от вчера една самотна тиквичка. Обелена и измита си чака грил тиган, на който да плучи приятни кафяви райета. Тиквичка има грил няма…така започна историята. Денят се завъртя около търсенето на подходящ грил тиган. Сутринта отделих за “сериозното” четене, запознаване с темата за оребрените тигани. Най-вече от какъв материал да си избера. От какъв материал да е моят грил тиган? Опциите, с които можеш да се срещнеш на пазара са няколко: чугунен, тефлонов, неръждаема стомана, керамичен, мраморен и накакъв нов модел незалепващо покритие – еклипс. За последното не ми беше интересно…