Трансфагарашан
Този уикенд допринесохме за задръстването от хора и автомобили на едно доста туристическо място в Румъния. Там е работата, че не знам дали има момент освен през зимата, когато то е по-малко натоварено с посетители.
Става дума за високо-планинския проходен път Трансфагарашан. Шосето е безкрайност от серпантини, които те изкачват до над 2000м н.в. В началото пътят върви през гора, където атракция са дивите мечки. Те са станали почти питомни, защото хората години наред са ги хранели. Днес има знаци забраняващи храненето на мечките. Жалко, че все още не са поставили такъв, който предупреждава хората да не спират, за да снимат по една минута всяка мечка на пътя.
Ние видяхме общо шест мечки, много са сладички. Преминавахме бавно покрай тях без да спираме, за да не ги дразним.
За съжаление популацията на мечки в района се е разраснала много, а мечките са привикнали с хората до степен, в която нямат страх и понякога стават агресивни. Тези причини са принудили правителството да вземе решение да бъдат отстреляни част от мечките, предимно тези, които приближават шосето.
На най-високата точка на Трансфагарашан има два платени паркинга, десетки сергии за храни и сувенири, няколко почивни станции тип хижа и красиво високопланинско езеро. От тук тръгват и разнообразни по своята дължина и сложност на изкачване туристически маршрути.
Трансфагарашан е мечтана дестинация за много мотористи, но да пълзят по пътя може да видите също и кемпери и каравани.
Трансалпина
Друга атрактивна туристическа точка е високопланинския път Транспалина.
Той е с профил подобен на Трансфагарашан, но по него забелязахме, че минават предимно румънски туристи. От няколко точки на шосето Трансалпина също започват пешеходни туристически маршрути. Гугъл картата по някаква причина дава за този път, че е затворен, но това не е съвсем акуратно. Трансалпина беше съвсем отворен и доста активен в средата на август.
Богородица
15 август е голям празник в Румъния. Честват Дева Мария, но и това е официалния празник на военно-морските и речни сили на страната. В Констанца и някои по-големи речни градове се организират тържествени паради. Споменавам го, защото още от сутринта забелязах хора носещи букети.
Без английски
Впечатление ни направи, че превод на английски на пътните табели почти липсват. Добре че го има гугъл преводач, че без него нямаше да можем да си изберем и закуски. Трудно намирахме хора, с които да се разбираме на език различен от румънски. Не че с жестове и мимики не се оправяхме, но ми се струва уважително да можеш да каже нещо на домакините на техния език.
Тръгнахме неподготвени в това отношение. Не знаехме нито как да кажем благодаря, нито добро утро, нито довиждане. Отбелязах си, че при следващо посещение на държава, където английският не популярен, ще си дам поне една седмица да си извадя и наизустя една две фрази за стопяване на ледовете.
Румънски къмпинг
Нощувките ни бяха в къмпинги. Посетихме три като във всеки оставахме само за по една нощ, за да може да обиколим планираните в нашето четиридневно пътешествие дестинации.
И в трите чистотата беше на добро ниво. Затрудни ни невъзможността да си платиш с карта. Ще ни е обица на ухото за друг път, да проверим приемат ли се карти и да предвидим пари в брой за нощувките.
Недостатък, който намерихме и в трите къмпинга беше, че в тоалетните и душовете никак не достигаха за броя гости, които къмпинга можеше да приеме.
Не всяко място е туристическа перла
Посетихме четири градчета Питещи, Сибуи, Търгу Жиу, Крайова. От тях Сибуи и Крайова мога да поставя в категория туристическо привлекателни.
Питещи, беше любопитна картичка от времето на социализма.
Търгу Жиу ми се стори доста неуреден и непривлекателен, макар че там се намира Ансамбъл от паметници, който е в списъка на ЮНЕСКО за културно наследство. Този мемориал е дело на известният (така прочетох, за мен не беше известен, само казвам някой да не остане с впечатление, че разбирам) румънски скулптор Константин Брънкуш. Посветен е на румънските войници загинали по време на Първата световна. Хареса ми реката Жиу.
Сибиу си има стара част, която е жива и доста туристическа. Заслужава си човека да се разходи там.
Крайова е вече доста популярна дестинация. Спретнат, чист и подреден център, много дървета и прекрасна ботаническа граднина. Иска ми се да има такава близо до вкъщи. Щях всеки ден да се разхождам там.
Заключение
Радвам се че посетихме Румъния. Видяхме доста гледки, някои галещи окото, други още повече, спиращи дъха. Натъкнахме се и на реалност, неочаквана и будеща въпрос, вярно ли е, че в Румъния стандарта на живот е по-висок отколко в България, както се твърди по много медии?
Карпатите са красива планина, но не успях да се свържа с нея от веднага. Виждам се в бъдеще да посетя Крайова по време на Коледния базар. Преди да се впуснем в нови Румънски обиколки обаче ще отделим време и средства да повторим и опознаем други места. Интересно, че и при организираната екскурзия до Румъния, в която се включихме преди години пак останах със смесени чувства за духа на нашата северна съседка.
Свързани статии:
На гости при съседите – екскурзия до Румъния: Букурещ – Синая – Бран -Брашов
Румъния, Букурещ – вътрешни проблеми, любопитни факти и градски легенди
