Сламената къща
Когато бях малка растях в панелен блок разположен в пространство с широки зелени между-блокови площи. На тях имаше детски и спортни площадки. Наоколо – дървета грижливо засадени в редички край малките квартални улици.
В съседните блокове живееха моите приятели и половината ми съученици от класа.
Не познавах проблемите на възрастните и се радвах, през по-голяма част от времето, на света.
После се наложи да се преместим и аз много плаках за откраднатата ми радостна познатост. Моята сламена къща беше издухана.
Дървената къща
В новия квартал ми отне години да си построя дървена къщичка. Кварталът имаше едно особено очарование. Наоколо нямаше градинки, детски площадки и редички дървета, но от юг се простираха зелените дворчета на няколко къщи, ливада с високи треви и в далечината Витоша. Виждах цялата планина и нямаше нищо друго по между ни освен няколко ниски сгради и широта. Това беше моето най-любимо нещо. Беше тих зелен квартал подобен на село, без големи пътища.
Построиха метро и моята дървена къщичка беше срутена. Започнаха да падат дърветата и да расте бетон, който ме раздели от планината. Сега от нея виждам само едно мъничко парченце. Старата павирана улица в далечината стана натоварен булевард. Крановете, които виждам от терасата в момента са десет и ремонтният шум е нещо, с което привикнах.
Е, поне все още има няколко дворчета между мен и блока, който се препречи между мен и планината, а и не съм съвсем на булеварда.
Тангента? Наистина ли?
С Влади понякога гледаме нови сгради и той ме пита, тук харесва ли ти? Някои от тези сгради са съвсем на улици и булеварди. Много пъти съм изпитвала съжаление към хората, които живеят на такива места. Аз не бих живяла там.
Е да, обаче вчера ме застигна новината, че скоро щели да строят някаква тангента на двеста метра от нашата тераса. „В градоустройството и инфраструктурата, тангента е скоростен път или градска магистрала, която обикаля периферията на даден град (или квартал) по допирателна.“ AI дефиниция.
Ядосах се, натъжих се и си помислих, че е време да отида да живея на село, в гората, някъде далеч от бетона. Единственият ми е проблем е, че там нямам работа.
Тухлена къща
Истината е, че искам да си построя стабилността на тухлената къща от приказката “Трите прасенца”. В приказката те намерили своето избавление от лошия вълк, като се укрили в тухлената къща.
Кое всъщност е тухлената къща на трите прасенца?
Дали това е структура, която изграждаме във външните условия или състояние в нас самите. Отношение, което ни позволява да сме отпуснати, да не се вкопчваме, да се адаптираме към промените.
“Единственото постоянно нещо е промяната.” Хераклит.
Номадският начин на живот е бил много по-близо до естествената природа на живота.
На децата се чете приказката за трите прасенца. Общоприетата интерпретация какво символизира тухлата къща ни противопоставя на действителността на живота. Тухлената къща е стабилност, но тя външна ли е или вътрешна? Животът не допуска външни тухлени къщи, но ние все се борим да построим такива.
В крайна сметка всяка разрушена сламена и дървена къща те тласка в една единствена посока, да намериш стабилност в себе си. Стабилност е онази непреходна същина, която е свободна. Това е духът в нас, не са нито нашите умения да създаваме неща, нито нашите мисли и идеи, нито материалното изобилие, нито физическото здраве.
Духът в нас разпознава духът във всяко неща, така казват на изток. Това разпознаване ти позволява да срещаш приятели на всяко място, да пускаш онова, което вече не ти служи и да течеш като река. Това е свободата да живееш под открито небе и да живееш с радост и изумление. Пожелавам си тази свобода.
