Багаж за девет дни пътешествие с кола
Започнах да редя своя багаж така: Дневник, скицник формат А5, празни листове А4 (да записвам бележки за пътеписа), цветни моливи, цветни химикалки, маркери, книгата „Becoming supernatural, самозалепващи се бележки, за да си маркирам вдъхновения от прочетеното, чай и бисквити за чай и после всичко останало.
Тръгнах с идеята, че по време на пътуването ще имам възможност, желание и сила да се занимавам с неща, за които казвам че не мога да вмъкна в ежедневието си, а бих искала.
Реалността
В крайна сметка написах само две страници в дневника (и той е размер А5), три абзаца за Загреб на един бял лист А4, прочетох някъде пет страници от книгата и не нарисувах нищо.
А платнената торба, в която побрах всичко, което искам да бъда, не само заемаше излишно пространство в колата, но и укоряващо ме наблюдаваше през цялото време, „Няма ли да напишеш нещо, няма ли да нарисуваш нещо, няма ли да прочетеш нещо?“
Ежедневието на път
Пътуването беше интензивно. Дълги часове по пътищата, лягане като се стъмни, събуждане по първи петли и целодневно скитане в някои от дните. Нощите бяха хладни, дните топли.
Често се чувствах като засмукана от непрекъснатото движение. Осъзнавах, че не присъствам пълноценно в преживяванията на новите места. Виждахме приказни гледки, но не успявах да се потопя напълно в тях. Вместо това прехвърлях в ума си следващата част от плана. Не е достатъчно да пътешестваш. Важно е да присъстваш.
Прозорчето на сърцето
Два пъти спирах и съзнателно се връщах към пространството на сърцето си. Пространство, което е тихо и безметежно. От прозореца на това пространство светът придобиваше нови цветове.
Направих множество снимки. Снимането ми позволява да бъда там, където е тялото.
Маршрутът
Пътешествието беше с автомобил по маршрут: София – Загреб – Любляна – Национален парк „Триглав“ (Юлианските Алпи) – Кортѝна д’Ампѐцо (Олимпийското градче) и Доломитите – Марибор – Осиек – София.
Спахме в няколко къмпинга в едно много симпатично студио и в една доста неприемлива таванска стая.
Средно през деня извървявахме над 10 000 крачки.
Минахме през два сезона, пролет и зима.
Пътешествието ни беше общо 9 дни.
Как ми се иска
Иска ми се да бях попила повече от гледките.
Иска ми се моят багаж, вътрешният и външният да беше по-малък.
Благодарна съм, че си подарихме такова приключение.
Важно осъзнаване за мен обаче беше, че прозорчето, през което гледаш света е най-важното нещо.
В следващи статии ще споделя впечатления за отделните места.
