Вчера бях на семинар, aнтропософски.
Някои неща чух и разбрах, други ме приспаха, умът ми се разля сред думите и не можа да прихване повече.
Записвах си в тетрадката идеи, които ме впечатляваха, но запомних една.
Лекторът говори, че това което липсва на децата, а и на възрастните днес е задълбочаване. Пък то е нужно, защото събужда духа в човека.
Живеем повърхностно
Не е тайна за никого това явление на повърхностност в нашият забързан съвременен свят.
Гледаме кратки видеа, минаваме от един пост на друг, прехвърляме снимки без да се спираме да ги разгледаме. Четем само кратки статии, книги, по-рядко. Пътуваме интензивно (за уикенд, за седмица) и амбициозно. Стремим се отбележим максимум туристически забележителности. Изкачваме върхове скоростно, за време.
Филмите гледаме на лаптопа и ги превъртаме нетърпеливо. Ядем бърза храна, пишем кратки съобщения на приятелите си… всичко ни е бързо. Защо да си губим времето, нали така? И като спестим цялото това време какво правим с него?
Губя умението си за задълбочаване
Може да не е вярно за всеки. За мен обаче е. Усещам, че губя способността си да се задълбочавам. Искам всичко сега, веднага и бързо. А задълбочаването казват е умение на присъстване. То е осъществимо благодарение на хормоните “тук и сега”. Допаминът ни кара да бързаме за всяко следващо нещо, което очакваме, че ще е още по-добро от предишното. Това обаче ни лишава от насладата на онова, което вече е тук.
Тук сега светлината е топла, идва от ламион вдясно от мен. Музиката е на птички, цимбали и флейта. Пуснала съм си тибетска пейлиста.
До мен чака една любима тениска с две дупки. Чака да ги зашия, но това е бавно действие и все го отлагам.
Термос с топла вода, карти таро, кактус, каланхое и симпатичен зелен текстилен гном, който не прибрах с останалата коледна украса, защото в момента в гардероба няма място за него. Трябва да поразчистя…
