Ретроспекция 2025 година (част 2)
Заявяване
През март си купих първата медитация. Това беше жест на заявяване: „Ще положа усилие да следвам практиките дори, когато съмнението ми се опитва да ме разколебае. Доверявам се на шанса да получа помощ от Невидимия свят.“
„Като е невидим този свят, откъде знаеш, че той съществува и още повече, че ще ти окаже подкрепа?“ Съмняващите се парченца намръщено осъждаха моето ирационално решение да разчитам на чудо.
„Не знам, но не губя нищо ако опитам. Ще видя сама наистина ли силата на намерението, визуализациите и емоционалното преживяване на въображаемо бъдеще имат силата да материализират мечти.“
Защо и как са важни за мен
Медитацията беше на Джо Диспенса. Начинът, по който води практика ми резонира.
Мисля си, ако човек не прочете книгите му тези медитации без контекст трудно ще докоснат практикуващия. Самият Джо Диспенса, често казва, важно е да знаеш защо и как. Заради моите парченца интелектуален скептицизъм това е съществено.
В Индия традицията на духовния търсач следва формулата: „Гуру казва така и това е достатъчно.“ На мен не ми е достатъчно и обясненията, защо и как са важни.
Да прочетеш книгите обаче също не винаги запалва искрата на желание да се посветиш на практическа работа.
Началото е трудно
В началото не разполагаш все още с лично преживяване. Осланяш се на допускане, че споделените свидетелства на други хора може и да са верни. Времето преди да дойдат ясните сигнали от самия теб, че това което правиш дава плодове, е трудно време.
Това е период, в който вярата е крехка. Тя допуска, че е възможно да има нещо повече от полето на сетивата, но не знае.
Парченцата съмнение не спират да те наричат, „наивен глупак“.
Щом се умориш, съмнението става силно. Свиваш се, затваряш се в кутията на познатото, нищо, че то не ти носи радост.
Всеки ден, когато избираш да седнеш за практика, всъщност избираш да допуснеш невъзможното да покълне в живота ти.
В този период гледах много свидетелства на хора, които също като мен са се съмнявали. Въпреки съмненията си, те настойчиво продължавали да упорстват в практиката, в допускането че има нещо повече от това, което познават.
Тези свидетелства наклоняваха везната на моя собствен ежедневен избор.
Синхроничности и наводнения
После започват да идват малки синхроничности. Чудесни съвпадение, които те разплакват и оставят в сърцето ти само една дума -“Благодаря!“
Сърцето ти обаче ликува за кратко в това лечебно Благодаря! Навикът да се съмняваш е отглеждан цял живот и упорито наводнява пространството на новите преживявания.
След време свикваш, че той е там и просто го игнорираш и сядаш за практика.
Понякога практиките са дълбоки. Изпълват те с любов и светлина. Не си на себе си от радост. Не си и това себе си, което си мислиш, че си бил цял живот, защото пускаш всичко, което не си.
В други дни практиката е мъчителна битка. Давиш се в безкрайния шум на ума.
Състоянията се редуват. Всички практикуващи казват „това е част от процеса, продължавай…“.
Нека е пролет и за теб!
Междувременно след някое значимо чудо в теб изригва ентусиазъм да споделиш с другиго, колко магическа може да е Вселената. Иска ти се да му подариш цветче от своето преживяване. Иска ти се да видиш как и в неговата градина разпуква пролет.
Вселената обаче си има пътека за всеки.
Понякога просто почвата не е готова или сезонът не е подходящ, за да покълне едно семенце.
Ще се науча ли да не сея във всички посоки семенцата, които държа в шепите си?
Казвам си: „Не ти е работа да учиш хората, още повече когато сама не знаеш.“
Отговарям си: „Но аз никого не уча, само споделям информация и детския си ентусиазъм от срещата с едно необикновено и красиво преживяване.“
Информацията е семенце. То ще поникне където и когато е подходящо. Ако нямаше информация как аз самата щях да намеря своите цветя.
Помощ дебне от всякъде
Практикувам повече от година медитациите на д-р Джо. Събрах си колекция от няколко. Животът ми започна да се променя. Не рязко и изведнъж, а бавно, постепенно, но осезаемо.
Може те да не са вашата практика, той да не е учител за вас, но приятели склонни ли сте да допуснете, че и за вас има някой и нещо, което да ви разкрие нов, непознат, приказен свят?
Светът е мистерия. Можете ли да допуснете, че нашият свят е изтъкан от магически сребърни нишки? Помощ дебне от всякъде!
„Каква помощ, какви сребърни нишки, не виждаш ли какво се случва около теб?“
„Не виждам!“ Никой от нас не вижда. Можем да зърнем само парченца. После избираме да приемем, че тези парченца са светът или да признаем пред себе си, че те са само това – парченца.
Избирах и искам да продължа да избирам
През 2025 година настойчиво избирах въпреки съмненията на скептичния ум.
Избирах да допускам, че светът в мен и около мен, макар и да съдържа парченца тъмнина е необятен и приказен. Учех се да разпознавам, да ценя, да се радвам на подкрепата на Вселената.
Вселената, която е непозната и както казват толтекските мъдреци – непознаваема мистерия.
2025 година ми предложи много изпитания за волята, за силите, за избора. Плаках. Изплаках толкова много сълзи и от изтощение, и от безсилие и отчаяние, но и от радост, от благодарност, от възхита.
Годината беше магическа и докато пиша това в себе си чувам отново: „Благодаря от цялото си сърце.“
Пожелавам се през 2026г да продължавам да избирам допускането, че светът е много, много повече от парченцата, които съм прибрала в джоба си.
Светът е това и това, дори когато двете си противоречат и този парадокс е толкова красив!
И на вас мили приятели пожелавам да допуснете промяна, която ви разширява и събужда пролетта в живота ви.
Пътят не е дефиниран. Няма карта, която е за всеки, но за всеки има карта!
“Виждам само парченца от себе си” – ретроспекция 2025 година (част 1)
