Любимият ми начин да ми разказват нещо е с картинки, затова видеото, което споделям по-долу ми допадна най-много.
От вчера претърсвам интернет, търся материали по темата „Ограничаващи вярвания“.
Не за първи път я чопля, но скоро не ѝ бях отделяла време.
Търсейки попаднах на добри и не чак толкова добри статии, на практични и не чак толкова практични лекции в YouTube.
Какво са ограничаващите вярвания?
Ограничаващите вярвания са филтри, които сме придобили посредством житейския си опит и които предопределят всички наши последващи решения, действия и интерпретации на света. Те са ограничаващи, когато не ги осъзнаваме. Веднъж щом ги видим, може да ги преодолеем и да започнем да правим нови избори за живота си.
Потърсих, научих, приложих
Преговорих си материала за ограничващите вярвания.
Написах списък със свои и ги оставих да нощуват в тефтера.
Сутринта проследих нишката на вярванията до времето, когато са възникнали.
Благодарих на вътрешния критик, който с цялата загриженост на света ми напомня час по час: „Не тичай, ще паднеш“.
Опровергах вярванията. Едно по едно в осем листа, хаха.
Написах нови формули.
Придобих кураж и ентусиазъм да предизвикам вярванията!
Действай въпреки ограничаващите вярвания
Във видеото казват:
Действай въпреки това,
даже когато не се чувстваш готов.
Даже когато ръцете ти треперят,
даже когато….
Пример за работа с ограничаващите вярвания
Осъзнаване и посочване на ограничаващо вярване.
Едно от моите ограничаващи вярвания е “Не мога да рисувам”.
Преди да побързате да се съгласите: „Ами то е очевидно, че не можеш. Това не е ограничаващо вярване, а обективната действителност.“ чуйте:
Аз всъщност както повечето хора мога да рисувам, просто не чак толкова добре, колкото хората на изкуството. Нали виждате, врата, дръжка, аз отварям вратата, хахах, значи нещо е нарисувано.
Разговор с вътрешния критик и осъзнаване на действия произлизащи от вярването.
Чувала съм себе си хиляди пъти да казвам на хиляди хора “аз не мога да рисувам, нямам таланти”. Чувала съм вътрешният критик да ме съветва: „По-добре не си губи времето и без това няма да се получи, като не се получи от веднага, ще страдаш, както страда с очите на принцесите (за тях обяснявам по-надолу).
Днес само с децата рисувам, защото те не ме съдят. А изглежда аз обичам да рисувам.
Вътрешният критик казва: „Другите ще те съдят – тази защо се опитва да прави нещо дето не ѝ се отдава, защо се излага.“
Повечето хора искаме да бъдем приети от другите, следователно и аз по-добре да не рисувам, за да ме приемат. Уау, нали, хахах!
Вътрешният критик: „Ами рисувай си у вас. Защо ти трябва да показваш рисунките?“
Защото рисунките са част от мен и чрез тях общувам с околния свят.
ВК: „По-добре общувай чрез други части от себе си, защото тази (рисунките) не е много привлекателна, нея я скрий, направо забрави, че съществува.“
И аз спирам да рисувам, намирам си всякакви причини: няма време, има по-важни неща, няма полза, нямаш талант, следователно няма как да се научиш…
Кога се заражда вярването?
Повярвах, че не мога да рисувам още в детските години. Случи се, когато започнах да осъзнавам, че очите, които рисувам на принцесите (била съм на около 10) никога не изглеждаха толкова красиви колкото очите на принцесите, които мама ми рисуваше, тя рисуваше много хубави очи.
Нереалистичните очаквания „трябва да съм много добра в нещата, които правя и веднага ако обичате” ме съпровождат цял живот, хахах…..
Нови формули
Не рисувам толкова добре, колкото хората които рисуват по-добре, но рисуването е умение, уменията се развиват с практика. Ако не рисуваш никога няма да се научиш.
Хората са различни, някои са толерантни и ще се засмеят дружески на вратата, която сякаш е нарисувана от първокласник. (Добре де, някои първокласници рисуват далеч по-хубави врати, но те са някакви гении, хахах)
Не е забранено да рисуваш смешно, нито смешното рисуване те прави по-малко стойностен човек! Пък дори и да рисуваше гениално, пак не значи, че всички ще искат да си дружат с теб. Хахах
Действие, с които предизвикваш вярването
- Рисувай, всеки ден въпреки всички причини на вътрешния критик защо е неуместно да го правиш.
- Показвай своите рисунки, нищо че те е страх, че някой ще свъси неодобрително вежди: „Това на нищо не прилича, тази защо се излага.“
Е, като ги свъси какво, светът ли ще свърши? Да видим какво ще стане?
София, племенничката (на 4г.) идва при мен с някаква абстрактна форма и казва „Виж лельо направих… помисля малко и решава на момента, къща.“
„Прекрасна къща, Софи“, София се усмихва срамежливо и започва с нараснал ентусиазъм да рисува нещо друго. Твори.
Така започваме всички, но понякога стигаме до писане на статии на тема „Ограничаващи вярвания“, хахах.
Статиите обаче не са краят, защото ограничаващите вярвания не са присъда за цял живот.
