Kопренската екопътека
Копренската екопътека тръгва от хижа Копрен. Малко след началото на екопътеката има табела с надпис „Най-добрата аптека е Копренската екопътека“.
До хижа Копрен се стига лесно по асфалтов път. След като се подмине село Копиловци, пътят продължава нагоре и стига до паркингчето при хижата. От тук тръгва маршрут за едноименния връх – Копрен.
Ние поехме по Копренската екопътека. Тя се изкачва по баирчето нагоре вдясно от паркинга. После върви през прелестна широколистна горичка, която беше вълшебна дори още неразлистена. По някое време пътечката се спуска към една рекичка и започва да се движи за кратко срещу нейното течение. Накрая стига до чудесно водопадче – „Ланжин скок“. От това водопадче екопътеката продължава надясно, ние поехме наляво в посока връх Копрен.
Отдавна не бяхме катерили такъв отвес
След водопада продължихме нагоре по стръмна стръмнина. Отдавна не бяхме катерили такъв отвес.
След като взехме значителна част от денивелация ни се разкри великанска гледка. Заснежените върхове – Копрен (1965 м. н.в.) и неговите братя Три Кладенца (1918 м.н.в.) и Три чуки (1938 м. н.в.). И трите върха са на границата със Сърбия.
Още нагоре
Вървяхме през гората още нагоре и още нагоре, докато накрая пътеката леко се изравни. Гората беше още гола, но през клоните виждахме върховете, които се издигаха като гигантска стена, голяма красота. Още малко и пътеката излезе на открито – обширни ливади и върховете още по-величави, но не много по-близки. През този ден те не бяха нашата цел. Влади беше видял, че може да направим кръгов маршрут като от тези поляни подхванем пътека, която е синьо маркирана и слиза обратно до хижата.
Намери Влади пътеката и заслизахме по нея. Попаднахме на чудни панорамни гледки към източната част на подножието. Слизането имаше и стръмни участъци, но по-малко. Пътеката често се виеше на серпентини.
Скорошната опадала шума беше най-голямото предизвикателство, защото в нея ту ти потъват краката, ту се подхлъзваш като на пързалка.
Трудност, времетраене, маркировка
Екопътеката до водопада, в началото не е тежка, но ако имате щеки ще ви е по-удобно. Какъв е нейният профил след водопада не мога да кажа, защото както споменах ние поехме в друга посока – към връх Копрен.
Пътеката към върха след водопада беше доста стръмна и предизвикателна заради дебелия слой шума и камъните скрити под нея. След поляните слизането се оказа съвсем прилично, средна трудност.
На нас ни отне малко по-малко от два часа нагоре до поляните. Спуснахме се обратно до колата пак за около два часа.
Маркировката нагоре беше червена, надолу синя.
Заслужава ли си?
Този маршрут е много красив, заслужава си бъхтенето нагоре. Има гледки, гората е наистина магична, а минахме и край водопад. Натъкнахме се и на четири сърнички. Аз само три от тях забелязах. Както споменах в предната статия, като вървя няколко метра зад Влади пропускам да ги видя.
Въпреки, че не беше много дълъг преход сетивата ми се заредиха с изключително приятна емоция.
Препоръчвам силно този маршрут!
Свързани статии
Тодорини кукли, разходка на Гергьовден
Галерия
