Уикенд в Родопите човек може да си организира спонтанно и без много подготовки.
Почивката сред гора е не само приятна, тя е необходима за възстановяване на физическите системи на нашия организъм и психическото равновесие.
Да се грижим за себе си е важно. Наистина е важно, защото освен нас друг не може да го направи по същия начин. Няма как друг да отиде на планина и ние да се почувстваме добре.
Без много подготовки
В петък видяхме, че през уикенда времето ще е отлично за разходка сред природата.
Тази прогноза беше зелената светлина, решихме да отидем до Сърница.
Погледнахме няколко места за настаняване. Едното от тях през студения сезон, „заради отоплението“, любезно обясни жената, не отдаваше отделни стаи. Другата къща за гости по принцип можело да се наема само цялата.
Спа хотела „Романтика“ в центъра на Сърница беше привлекателна възможност, но сега не беше вариант за нас, защото СПА процедурите ни бяха противопоказни по здравословни причини. Друг път ще се възползваме.
Хотел „Аликанте“ също намиращ се в центъра обаче имаше стая за нас и то на доста разумна цена. Запазихме си в него. Човекът от “Аликанте” беше също супер любезен. Общото ни наблюдение за хората в Сърница е, че те, като цяло са много добронамерени. Не по туристически начин обаче, „ти си турист и аз те лаская, за да ти измъкна по-голяма сума“, а по човешки искрен.
На опашката в супермаркета, ако обърнете внимание, ще забележите, че и по между хората си така си говорят, добросърдечно.
Хотел „Аликанте“ беше чист и предлагаше всички достатъчни условия, за да ти е приятно. Бих препоръчала мястото.
Икономично
Както казах нощувката беше на разумна цена. Взеха ни 65лв за двамата.
Освен това като сме на преходи през двата дни се храним в гората. Вечерта си взехме неща за хапване от супермаркетчето. За закуска се отбих при майстор Тургай, това не са ми най-любимите банички, но витите, които са повече като тутманичета бяха чудесни. Кафето го пихме в сладкарничката „Сладък Рай“. Кафето им е много добро. Там хапнахме, аз – крем карамел, а Влади – тулумбичка. Калориите бяха добре дошли, нали щяхме да ходим.
Така с изхранването през този уикенд, пак влизаме в графа, икономично.
Държа да отбележа, че икономично, не значи че не е вкусно!
Ако човек е почитател повече на ресторантите, в Сърница има и такива. Никой няма да остане гладен.
Преходи
В събота тръгнахме рано от София. Към 10:30ч паркирахме колата тук. От това място тръгват горски пътища в различни посоки. По тях може да си направиш приятни разходки. Единия път води до място наречено Каялийските скали. В началото на тази година, пролетта беше, ходихме до скалите. Друг път стига до връх Беслет. Тези маршрути не са маркирани. Трябва ви jps карта. Но са широк горски пътища и повече по-равно се ходи. Има тук-там денивелация, но незначителна.
Сега, есента опитахме да стигнем връх Беслет, но не успяхме. Имаше ловджии и ни спряха, „Да не стане някой инцидент“ казаха и нямаше как да им се противим.
Нищо дори до там, докъдето стигнахме си походихме четири часа в двете посоки.
На следващия ден разходката ни беше по участък от международния маршрут Е8. Този участък беше от местността Каратепе в обратна посока на маршрута Е8. Походихме пак около 3 часа.
После с колата се прибрахме през много живописен път минаващ Кръставски проход. Препоръчвам го, ако не бързате да стигнете София и искате да се повозите за наслада.
