Каква е нашата толерантност към дискомфорта?
Какво означава изобщо толерантност към дискомфорта?
За какво би ни послужила тя в живота?
Толерантността на нас съвременните хора живеещи в удобствата на градската среда е доста занижена. Постоянно управляваме околната температура с уреди за охлаждане и затопляне на въздуха. Сакън да не се изпотим или да ни стане хладно. Вървим по ясно очертани и добре познати пътища, забравили сме какво е да се изгубим. Хладилникът е пълен с провизии за всеки ден.
Че какво лошо има в тези удобства?
Лошо е, че сме станали напълно зависими от тях.
Тази привързаност ни е направили слаби. Как разбираме това? По мрънкането. Топло ми е, студено ми, твърдо ми е, меко ми е, много духа, ох, вали дъжд, гладен съм от пет минути, това е нетърпимо…Така разбираме.
Животът обаче не създава условия на съвършенство според нашия вкус. Животът ни предизвиква. Пред предизвикателствата ние се вцепеняваме, изпадаме в паническа атака. Губим способност да функционираме, започваме да плачем с все сила за познатата ни среда на комфорт. Така се случва, защото сме станали сковани от стискане на удобството.
Толерантност към дискомфорта
А какво е толерантност към дискомфорта?
Това е способността ни да се отпускаме. Да се адаптираме към динамиката на външните условия.
Да се настройваме към промяната, за да поддържаме състоянието на хомеостаза в себе си.
“Хомеостазата (или хомеостазис, от гръцки: ὅμοιος, „hómoios“ – еднакъв, подобен, съвпадащ и „стасис“- стоя, състояние) е свойство на една отворена система, особено на живите организми, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние, чрез многобройни корекции на динамичното равновесие…”
За какво ни служи тази способност да се адаптираме? За да посрещаме с повече лекота предизвикателствата на околната среда и на самия живот като цяло. Толерантността към неудобство е едновременно мекота (като гъвкавостта на водата) и силата на младия бамбук. Лесно се чупи сухата клонка.
Човекът, който се надява животът му най-накрая да се нареди, не е сам в тези надежди.
В по-младите си години и аз бях вперила взор в онова неопределено бъдеще, когато всичко ще си дойде на мястото. Двайсе години по-късно се питам, “а откъде знам, че място на нещата, което аз си представям е истинското им място?” Осъзнавам, че всичко продължава да се движи в свой собствен ход. Единственото, което намалява напрежението за мен е да се науча да се адаптирам към движенията. Адаптацията е именно толерантност към различни форми на неудобство.
Все пак, за да не се разбере погрешно казаното горе допълвам – толерантността към дикомфорта не е насилие над себе си! Адаптацията е постепенно разширяване на полето, в което можем да се усещаме удобно! Скоростта на това разширяване е индивидулана за всеки!
Литература по темата:
„Методът Вим Хоф – пробуди пълния си човешки потенциал“
“The Comfort Crisis: Embrace Discomfort to Reclaim Your Wild, Happy, Healthy Self”
