Тръгнахме в ранни зори.
Минахме Kулата и вместо по магистралата водеща към Солун, направихме няколко завоя и се отправихме по малки пътища към езерото Керкини.
Езерото Керкини някога е било блато, после е разширено допълнително.
“По произход езерото е блато на река Струма (Стримон). В 1923 година след катастрофата на Гърция в Гръцко-турската война в околните села са настанени бежанци от Турция, които се изправят пред големи проблеми с маларията и обработката на земята, тъй като бързите води на Струма причиняват наводнения. Затова гръцкото правителство в 1928 година възлага на американска компания превръщането на блатото в обработваема земя.[1] Така в 1932 година е създадено изкуственото езеро чрез преграждане в източната и южната част с язовирна стена. През 1982 година е построена нова язовирна стена при Каяли,[1] което увеличава и нивото на водата с 4 – 8 метра. В същото време започва изграждането на източния насип с дължина 7,5 километра, което продължава няколко години, а по-късно е изграден и западен. Курсът на Струма става по-стабилен и са изградени серия ровове и канали, за да се контролира водният поток в района.”
bg.wikipedia.org
Езерото за първи път забелязахме от връх Радомир. За прехода в Беласица до върховете Конгур и Радомир, може да прочетете в “Връх Конгур и връх Радомир еднодневен преход в природен парк Беласица”.
Всъщност гърците наричат Беласица Керкини и от там идва името и на езерото, защото то е близо до планината.
Когато слязохме от Беласица четох разни неща за езерото, че е с много богата флора и фауна, че се там събират много прелетни птици и т.н. С Влади си казахме, че някога ще отидем до езерото. Аз, обаче после забравих за тези планове. Мина време, няколко години.
През месец май обикновено, ако времето позволи отскачаме до Гърция.
Тази година Влади предложи няколко плана. От тях най-привлекателен ми се видя планът с пътешественически първи ден. Обичам да пътешествам. Щяхме да посетим езерото Керкини, няколко градчета по път и да отседнем в Олимпиаки Акти. Курортчето Олимпиаки Акти, пък щеще да е отправна точка за посещение на планината Олимп през някой от следващите дни. За разходката ни до Олимп разказах в “Гората е магически терапевт”
Първа спирка на езерото Керкини
Пътешественическият ни ден започна със спирка при езерото Керкини.
Има и организирани плавания с лодки из езерото до места, където гнездят разни интересни птици. Вижте статията на Ели Иванова от “Друми в думи”. Ние обаче нямахме големи планове. Искахме просто да зърнем езерото отблизо.
Музика от космоса
Паркирахме колата първо на брега на езерото край село Мандраки.
Щом слязохме от колата, сякаш попаднахме в друго измерение. Не намирам достатъчно силни думи да опиша космичната мелодия, която ни обгърна. Подобно нещо съм усещала само още веднъж в живота си, когато бях в Австралия на едно обучение. То се провеждаше в гората през пролетта. Толкова много звуци, всеки различен, но заедно си хармонираха съвършено.
Сред това поле от звуци умът просто спира да работи. Все едно са те включили с невидим кабел към електрическата мрежа на вселената. Усещащ как в теб прелива някаква дълбока непозната вътрешна тишина. Такова беше преживяването ми и сега.
Аз с удоволствие бих се върнала отново там за доза космическо зареждане с бял шум.
Училище за летене край село Керкини
Втората ни спирка беше село Керкини, от там също има достъп до езерото.
Тук се насладихме на много интересно за нас явления. Няколко ята птици летяха ниско над водата и наредени в индийска нишка. Може би е училище за летене? Птицата най-отпред, която водеше ятото беше по-голяма в сравнение със следващите я по-малки. Дали малките не се учеха да летят?
Видяхме и ято щъркели, което летеше високо в небето над нивите близо до селото. Ятото се рееше в красиви спирали. Много е интересно да се наблюдават подобни картини.
Ако носех поне фотоапарата с големия обектив, можех да хвана нещо, но на телефона съм заснела само точки. Иди обяснявай, че това са всъщност птици в полет, хаха.
Птици от близо не видяхме много. Само една патица, пеликан и едно черна птица, на която все ѝ забравям наименованието.
На пазар в Родополи
След село Керкини, трябваше да спрем директно в градчето Килкис, но спонтанно променихме плана. Минавайки през малкото селце Родополи забелязахме, че е пазарен ден. Голямо оживление, народ, стока, живот. Много обичам пазари. Помолих Влади да спрем да си купя кайсии, вместо това си тръгнах с череши.
Град Килкис
После минахме през град Килкис (някогашния Кукуш, където са родени Гоце Делчев и Христо Смирненски). Историята на града е била доста бурна. Много битки са водени там. Днес градчето е типично гръцко и имаше приятна атмосфера.
В Яница под обедното слънце
След Килкис минахме един пеши диагонал през градчето Яница. Беше станало много горещо. В Яница, не си харесахме място да седнем за разхлаждаща напитка. Заведенията покрай, които минахме в центъра бяха или пълни с шумни тинейджъри или бяха неприветливи ресторанти. Да кажем нищо не ни проговори.
Приятна разходка във Верия
Последната предвидена спирка беше Верия. Тук си намерихме много приятно кафене. Пихме фрапе и ледено лате. Поседяхме, разхладихме се и събрахме сили. С новите сили обиколихме централните части и старата част на града. Верия ни се видя симпатично място.
Имаше интересни малки улички, стара църква (от XII век) с необичайни стенописи, няколко стари къщи.
Ако сте наблизо си заслужава да се посети.
В Олимпиаки Акти пристигнахме чак към седем вечерта. Бяхме уморени, но удовлетворени от пътешествието, което си направихме.
