Истанбулско пътешествие през месец май, част 2

Истанбулско пътешествие си организирахме през месец май. Част първа може да прочетете тук – “Истанбул през месец май, част 1“

Евтин мобилен интернет

За мобилен интернет по време на нашето истанбулско пътешествие Влади плати символична сума. Избра услуга предоставена от Револют. Към датата на нашето пътуване срещу 13,50лв, получихме 3GB за един месец. Използва се системата e-sim карта. Не всеки телефон има такава, ако решите да си вземете подобен абонамент първо проверете дали телфонът ви поддържа e-sim карта. За 5-те дни пълноценно използване на гугъл картата през интернет, разцъкване на някоя и друга страница и комуникация през signal, изхабихме под 600 MB.
В хотела имахме Wi-Fi, който беше съвсем приличен.

Храненето – големите надежди

Бях се настроила, че ще ям вкусно. Гюзлемета, бюреци, десерти… Сънувах пиршество.
Очакванията ми съвсем не се покриха. Гюзлеметата се оказаха различни от това, което съм яла в Синеморец и това което самата аз приготвям по рецепта от интернет. Купихме си само веднъж гюзлеме и не повторихме.
Бюреците също не оправдаха надеждите ми за чудно вкусно похапване. Наподобяваха на средно добра баничка. Ядохме няколко пъти от немай къде.
Гевречетата „Симит“ покрити със сусам се оказаха най-вкусни, но не може все на гевречета да караш. Те са два модела, семпли или ако поискаш ти ги режат на половинки и ги мажат с крема сирене или нутела. Два пъти ядох с крема сиренца, харесаха ми.

Фалафели намерихме на малко места. Вечеряхме такива два пъти на едно и също място, препоръчвам го, Falafel House. Там приготвят и чудесна супа от леща.

В ресторанти не сме сядали.

Най-вкусната баклава хапнахме на място, за което разбрахме от едно видео в ютюб. Gaziantepli Kardeşler Baklava & Börek.

Кюнефето, което ядох вечерта на същия ден, на друго място, обаче се оказа толкова тежко за моя вкус, че следващия ден и баклава не исках да помириша.

Турският хляб много ни хареса. Хляб и кашкавал с вкус на едно време, на истинска храна.

С бюреците си поръчвах и айрян, защото ми допадна като вкус. Само турската боза не я намерих. Нищо следващ път.

Колко чай изпихме по време на нашето истанбулско пътешествие?

Чай пихме много.
Знаете ли, че в провинцията Rize, намира се в най-северната част на Турция , при Черно море се произвежда черен чай. Турците пият по много черен чай. Сервират го в малки чашки от около 100мл. Да не останем по-назад от местните и ние при всяка възможност обръщахме по някоя чашка с чай. Хареса ни.

Кафето при нашето истанбулско пътешествие

Традиционно кафе в джезве с много дебел слой утайка пихме веднъж. Изненадващо това кафе имаше дори лека киселинност като на не прекалено изпечената арабика. Това ми допадна.
На супер впечатляващо кафе, обаче попаднахме на третия ден, когато се разхождахме в един не туристически район.
Натъкнахме се на малко бутиче за кафе (Samkahvesi), където хората от квартала си купуват насипно на зърна и им го смилат на място. Там си поръчахме Османско кафе (в него се добавя капка мляко и шоколад) и моето мененджик, то е с шам фъстък. И двете кафенца много ни се усладиха. Самата кафеджийница беше с прекрасна атмосфера, а човекът, който ни обслужи изключително любезен.

На линка тук споделям адреса на мястото. Намира се в близост до джамията Фатих.

Любезност

От малкото си взаимодействие с хората в магазините и транспорта имахме късмет по-често да попадаме на много дружелюбни и вежливи хора.

Квартали

Диагонали из Европейската част

Разхождахме се из района Фатих.
В централната най-турстическа част са повечето забележителности, които и да пропуснете няма да е голяма загуба.
Посетихме и Еминюню, където са Капалъ Чарши, Египетския пазар и всички открити улици пазари наоколо. Тези части на Истанбул силно ни напомниха за атмосферата в района на Пахар гандж в Делхи. Цигания, шумотевица, тълпи от народ, алъж вериж. Сергии със стоки без цени, там трябва да се пазариш.
Минахме и през източните части на Фатих, където попаднахме на по-религиозен квартал.
Ходихме още из Бешикташ, Ортакьой, Емирган (там е паркът на лалетата), Истинйе (в района се намира големия и лъскав мол Истинйе парк), Таксим, Балат, Какаракьой.

Истанбул — Пешеходната улица Истиклал, която отива до площад Таксим.

В Азитската част

Кадикьой (Kadıköy), Ускудар (Üsküdar)…
Кузгунчук (Kuzguncuk) там има красива уличка под зелен тунел образуван от короните на дърветата. В едно кафене на тази уличка пихме турското кафе – Chocolatier Aziz Bey.
Чамлъджа тепеси (Çamlıca tepesi) е тепе, хълмиста част. Там се намира най-голямата към момента джамия в Истанбул – Çamlıca Mosque. Тя е новопостроена. Завършена е през 2019г. Според информацията в уикипедия в нея могат да се приютят 100 000 човека в случай на земетресение. В снимките не успях да обхвана мащабността на зданието.

Малко над джамията има парк. От най-високата му част се разкриват красиви гледки към Босфора и европейската част от една страна, от другата страна още части от азиатските райони на Истанбул.

Гледки от красивия парк на Чамлъджа тепеси (Çamlıca tepesi).

Как да се ориентирате, ако пътувате сами?

Нашият подход на подготовка беше следния. Изгледахме различни видеа за Истанбул.
Част от тях споделям в линкове в края на статията.
Попитахме приятели и сравнихме информацията.
Използвахме градски транспорт, за да достигнем и по-далечните места, които са не толкова туристически.
Следяхме на гугъл картите и други карти на града и в движение си избирахме посоки.

Къде да отседнем?

Препоръките, на които попаднахме бяха различни. Някои съветват да отседнеш близо до основните туристическите забележителности в района на Фатих, други по-далеч, на по-тихо. Ние се спряхме на нещо средно като вариант.

Избрахме да отседнем в хотел недалеч от площад Таксим, но не на главната пешеходна улица, Истиклал (Istiklal) или съседните по-малки улички със заведения. Там е доста шумно вечер.
Нашето хотелче беше след площада в тиха уличка. Цената, на която го наехме беше много добра, през букинг с отстъпки за ползватели ниво 2. Стаята, в която ни настаниха не бих оценила високо. Чисто беше, но вече поизхабено, на приземен етаж без тераса, а кухненските прибори си искаха премиване.
Споделям линк на хотела, заради локацията. Ако сте за първи път в Истанбул си заслужава да се отседне там.

Сега преминавайки през картата на Истанбул си давам сметка, че сме видели малко.
Казваме си, другото за следващ път.

Извървени километри, баири и боси обувки

През втория и третия ден ходехме средно по 25км на ден. На четвъртия ден единия крак ми се поду и с куцукане докарахме само 14 км, останалото минавахме с автобус.
Много от кварталчетата бяха стръмни като Велико Търново, а може и повече.
Преди да тръгнем на нашето Истанбулско пътешествие прочетохме и слушахме препоръката да избереш удобни обувки, защото ходенето за ден може да е много.
Уж си бях взела удобни обувки, но нови и не знаех какво мога да извървя с тях. Дългото босо ходене по асфалт и паваж се оказа препъни камък. Непременно си изберете доказано удобни обувки, ако ще правите градски преходи из Истанбул.