Я, какви хубави сини цветенца, а тези беличките колко са нежни,… о, жълтички, розови, лилави… как се е нашарило с цветя само за две седмици.
Зеленото пък е от онова най-яркото на току що разлистените клончета. И как чудесно си хармонират това светло зелено и ярко синьото на безоблачното априлско небе.
Слънчево е. Неделен ден.
Пак ще качим върха Руй
Тръгнахме да изкачваме връх Руй. Висок е 1706м. Били сме на него преди девет години (“Мъчно качване на връх Руй”). Днес пак избрахме маршрутът от село Ломница.
До хижа Руй се върви по широк горски път. Денивелацията се взима постепенно.
Мъчно ми се видя, преди девет години, катеренето след хижа Руй.
Този път отново баира ме изпоти, но поне сърцето ми си беше на място. Миналия път едвам го удържах в гърдите си. Днес съм в по-добра форма от преди девет години.
Разкошни са панорамните гледки, които се разкриват щом се излезе от горичката след хижа Руй. Този път успях повече да им се насладя.
Връх Руй и връх Орловец
Върхът Руй пак ни посрещна със силни ветрове и красиви гледки. Намерихме завет и седнахме за вкусен обяд. От върха, Влади гледайки района в ниското и пръснатите в далечината селца измисли, да се приберем с колата по малко по-обиколен път, който щеше да мине през непознати за нас населени места.
Отпочинали с нови сили на връщане решихме да минем по билото до връх Орловец. Върхът горе не е обозначен с пирамидка, знаме или друго. Няма как да се обърка, обаче, защото е единство възвишение наблизо. Долу при хижата имаше разклон и там табела сочеща към върха. Ние по тази пътека слязохме. Маркирана е в жълто. Стръмничка беше в началото и на места сипейна. После взе да се вие на спирала през гората, но и там песъчливостта на терена прави спускането предизвикателно.
Левурда
Тази пътека ни проведе праз гора с много левурда. „Иска ми се всеки ден да идвам тук да си бера листа за салатки“, казах на Влади. Листенца див чесън, вече си бях откъснала още на идване към хижата.
Следващата седмица, като се прибрахме, гледам в магазина продават див чесън. Не ви го искам, помислих си, по ми се ще да обуя обувките, да сложа раницата и в някоя горичка сама да си накъсам и да благодаря на природата за даровете.
Опознавателно пътешествие с автомобил
Както споменах, на върха на Влади му хрумна идея да се приберем по различен път. Наричаме тези автомобилни пътешествия опознавателни.
Пътувайки из Краището отново си дадохме сметка колко е живописен района.
Селата, през които минахме бяха слабо населени. Някои къщи вече изчезваха в прегръдката на зеленината, но тук-там се мяркаха и стегнати дворчета.
Набелязахме си още няколко маршрута до върхове в този край. По-малко популярни са, но красиви. Колко много места за скитане има из Родния край.
Снимки
Този път отново снимах с телефон. Реших да оставя фотоапарата, за да катеря по-леко.
Снимки от прехода и пояснения към тях може да разгледате тук.
