„Ильов връх е най-високият връх, 1803м , на Малешевска планина. До 29 юни 1942 година носи името Джамо (Джама)
https://bg.wikipedia.org/wiki/Ильов_връх
През Ильов връх минава държавната граница между Република България и Северна Македония. При връхната кота е разположена гранична пирамида с номер 51.“
Мислех си, ммм, сега като пекне това топло февруарско слънце напомнящо за пролет, ще се разхвърлям по къс ръкав при неделната планинска разходка 🙂
Петък. Погледнах прогнозата за времето. Искаше ни се да повторим връх Руй, но за там синпотиците вещаеха снеговалеж. Хубаво щяло да е времето около Сандански.
Какво може да посетим в тази посока?
Влади винаги има идеи.
Бил набелязал интересен маршрут до най-високия връх в Малешевска планина – Ильов връх.
Неделя. Поехме малко преди седем към Малешевска планина.
Струва ли си да се посети Малешевска планина
„Планината е част от Осогово-Беласишката планинска група. На изток склоновете ѝ се спускат стръмно към Кресненското дефиле на река Струма и северната част на Санданско-Петричката котловина, които я отделят от Пирин.“
https://bg.wikipedia.org/wiki/Малешевска_планина
От София Малешевска планина е на около 2 часа път.
След село Полена нагоре към планината участъкът е доста счупен. Някога е бил асфалтиран, но вече не се поддържа. Туристическа маркировка в Малешевска планина липсва, макар че има доста пътища насичащи билата ѝ.
Природата обаче е великолепна. Дори в зимния сезон, когато гората беше гола, а ливадите сиво-жълти, тя очарова. Ние със сигурност ще се върнем отново да поскитаме из Малешевските гори и поля. Горите са смесени тип с широколистни и иглолистни дървета. Красиви гори. Ливадите са просторни и разкриващи гледки. Фантастични гледки в различни посоки, които те карат да спираш и да възкликваш от възхита.
Ще опитаме отново да качим Ильов връх и в някой слънчев ден. 😉
От Ильов връх казват можеш да се порадваш на разкошни панорами. Ние не ги видяхме, защото върхът беше потънал в млечно бяла мъгла. Несъмнено обаче отгоре има какво да се види, защото като слизахме от върха за кратко се отвори едно прозорче сред облаците и зърнахме исполина Пирин. Малко парченце гледка, но впечатляваща.
Как да стигнем до Ильов връх
Тръгнахме от София рано. След Симитли преди Кресненското дефиле свихме към село Крупник. Залепено за него е село Полена. После пътят продължава към селата Сушица и Брестово. След село Полена, както споменах пътя никак не е добър.
Колата щяхме да паркираме като подминем разклона за село Брестово. След разклона се продължава нагоре по основния път до отбивка, откъдето пеш може да се стигне до Коматински скали. На тази отбивка имаше табела – „Коматински скали“ 2км.
Пешеходният маршрут до Ильов връх ни се получи отчасти кръгов, защото избрахме да тръгнем не по равния горски път (видя ни се много кален), а вляво от него право нагоре по стръмна пътека.
Пътеката скоро стана ясен горски път. После изчезна в ливадите. Този алтернативен вариант на качване минава през хълмове с красиви гледки. След известно катерене по баира маршрутът ни доведе до основния път.
Основният горски път стига да разрушена застава. Заставата се състоеше от две по-големи счупени здания и една малка къщичка стегната и с дограма, служеща и днес на Гранична полиция.
След заставата хванахме право нагоре по снежния баир. По бялата покривка забелязах само следи на четириного. Може би куче.
Следвайки навигацията на телефонната карта (mapy.cz) стигнахме билото и погранична пирамида 52. От нея все по билото продължихме към пирамида 51. Тя е единственото обозначение, което имаше на Ильов връх.
Маркировка и трудност на маршрута
Туристическа маркировка от какъвто и да е характер липсва. Може да се разчита само на GPS карта. Много горски пътища се пресичат и трябва да се следи да не хванеш в грешна посока.
Маршрутът е по-скоро лек за ходене. Приложение на телефона показа, че сме извървели близо 20 км в двете посоки. Има и денивелация, но не е страшна.
Зимно изкачване на Ильов връх
18 февруари, очаквахме, че в Малешевска планина няма да има много сняг. Само някоя преспа за цвят. Нали е по на юг. Ильов връх обаче не е нисък, 1801 м. Съвсем логично там снежната покривка не беше се стопила.
До заставата пътят на места беше замръзнала кал, по-нагоре се появиха и снежни петна.
Хълмът след заставата беше покрит с бяла шапка.
Влади ходеше напред и прокарваше пътека, аз буквално стъпвах в неговите стъпки. Откакто е валяло сняг, никой не беше качвал Ильов връх от тази посока.
Като наближихме билото задуха силен и студен вятър. Стигнахме пирамида 52, вятърът забрули още по-мощно, но до върха оставаше малко, затова продължихме.
На самия Ильов връх всичко беше бяло и мъгливо. Освен пирамида 51 и черупки от варени яйца оставени от минали туристи друго не видяхме. 🙂
Надявам се при слънчев ден да се полюбуваме на обещаваните гледки.
Не си забравяй личната карта
За малко да си забравя личната карта вкъщи. Сетих се за нея в последния момент и се върнах да си я вземе.
Малешевска планина е погранична и не е невъзможно да ви срещнат гранични полицаи.
Нас такива ни спряха още долу при разклона за селата Крупник и Черниче.
Записаха ни данните от картите и ни упътиха накъде и как да продължим към Малешевска планина.
Разговаряхме с единия граничен полицай, свестен и любезен човек. Даде ни идеи и за други преходи и разходки в околността. По-късно горе на заставата, като се връщахме пак засякохме същите полицаи. Да се качват до там е част от задълженията им. Напоследък имало няколко преминавания на емигранти през тази граница и затова са нащрек.
Как е подходящо да се облечем за преход през февруари
Представях си, че през неделния ден ще се разходя и по къс ръкав.
Прогнозните температури за района на Малешевска планина сочеха невероятно съблазнителните 13 градуса.
Реалността се оказа малко по-друга. Зимата по върховете изобщо не си беше тръгнала.
Носех си подходящи дрехи. Имах и тънки, и по-дебели за всеки случай, научила съм се от преди. С обувките обаче сглупих. Вместо зимните обувки взех дишащите (и мокрещи се) три сезони. Вместо непромокаемите гети, избрах вълнени калцуни.
До заставата бях суха и се чувствах отлично. След това започнахме да тъпчем в недокосната снежна покривка. На места пропадахме в преспи и колкото и да се стараех, не успях да избегна влизането на сняг в обувките.
Февруари все пак е зима, дори и да ти се иска да е пролет. 🙂
Хапване
Храната ни този път беше минималистична, но съвсем достатъчна.
Приготвих предната вечер кифлички. Сложих в пликче няколко чери доматки и по два банана на човек, това е.
Обобщение
Обичате ли да посещавате по-малко популярни дестинации?
Малешевска планина си заслужава. Жалко, че достигането ѝ с лек автомобил от година на година става все по-трудно.
Наоколо има и други интересни маршрути.
От Ильов връх може да се стигне до връх Кадийца (Огреяк) във Влахина планина.
За по-кратка разходка може да се отиде до Коматински скали.
Има маршрути до съседни върхове и т.н.
Наличието на GPS карта е абсолютно задължително, защото туристическа маркировка няма.
Личната карта също не трябва да се забравя, Ильов връх е на самата граница.
Албум със снимки от прехода и пояснения към тях, може да разгледате тук: Ильов връх, Малешевска планина.
