Зима е
Зима е. По нашите географски ширини през зимата е студено. Затова си имаме пуловери и вълнени чорапи в гардеробите. 😉
Надморската височина на Черни връх е 2290 м.
Нормално е по планинските върхове през януари градусите да са далеч под нулата.
Само при такава температура белият килим е здрав и се задържа.
Така привикнахме през декември да е 10-15 градуса, че сега като чуем минус и се разтреперваме, все едно не сме били никога деца и не сме играли навън до забрава и докато бузите ни почервенеят от студ.
За да тръгна към Черни връх, чаках само да е слънчево. Слънцето поръсва с блясък ширналата се белота, голяма красота. Надявах се вятърът да не е много силен, но той не беше условие да се откажа.
За зимно ветрено изкачване на Черни връх съм разказвала преди (“До Черни връх – бяла приказка с ураганен вятър“).
Две книги
В момента чета две заглавия и през прочетеното гледам ситуациите. През него видях и изкачването до Черни върх.
Първата книга е „The comfort crisis“ („Криза на комфорта“) на Michael Easter. Не съм я дочела, но тя започва с това, че за комфортът, в който живеем плащаме определена цена. Ставаме по-малко адаптивни, издръжливи, по-болнави, тревожни, депресирани и не намираме смисъл на пътя си. По-трудно се радваме на дребните неща и т.н.
От няколко години тази тема ме вълнува и без да минавам границата на благоразумното, когато мога се предизвиквам да излизам от зоната на удобното. Да се бъда сред природата и в по-сурови условия е едно такова предизвикателство.
Другата книга е „Повратна точка“ на Малкъм Гладуел. Нея също не съм я прочела до край. Това, което открих като идеи в началото, обаче ме размисли. Как хората си влияят, как една дреболия може да стане популярно вярване и т.н.
В рекламата и медиите похватите за разпространение на социални нагласи е позната отдавна.
Кодове за студено време!
Замислих се, кой пусна тази нагласа, че да е студено през зимата е страшно?
С колкото хора споделих, че в петък ще ходя до Черни връх, толкова хора загрижено ме предупредиха, че изобщо не е подходящо, защото щяло да е много студено. 🙂
Е как иначе да е, нали е зима, нали е високо.
За момент дори усетих тревожните мисли относно студа да се промъкват в ума ми.
Всеки повтаряше, че е опасно. Започнах да се чудя с какъв студоопорен скафандър да се облека в петък. Ужас!
„Къш, да се махате веднага“, изгоних чуждите мисли за студа от главата си.
Облякох се както се облича човек нормално за планина.
Разходката
Една приятелка също беше въодушевена да се порадва на зимната приказка.
Споделената радост се удвоява. Беше много хубаво, че си имам компания.
Хванахме автобус 66 до спирка „Хотел Морени“, преди Алеко.
В 9:17 поехме по снежната алея през гората.
Черни връх качихме за 1:40 мин. Небето беше лазурно синьо, земята блестеше като посипана с хиляди диамантени песъчинки.
Нагоре нямаше и помен от вятър. Студът закачливо хапеше бузите ни, но слънцето меко ни галеше от небето. Зима е, голяма красота!
На връщане излезе вятър, от този ледения, но ние се движехме, бяхме добре екипирани и бяхме заредени с тонове добро настроение от гледките, които се ширеха наоколо.
Слязохме за 1:20мин.
Доволство, огромно доволство изпълваше сърцето ми, а в ума ми беше проникнала ведрост.
В планината не бяхме сами. Срещахме и други ентусиасти. Когато се разминавахме с тях си разменяхме топло усмихнато здравей и или другарско помахване с ръка. Драго ни беше. 🙂
Извод от деня. Хубаво е човек да излиза от зоната на комфорт. Добре е да сме бдителни за въшни нагласи, които ни се внушават.
Галерия “Зима е”
Ето малки парченца от това, което видяхме.
