Да пишеш в дневник е изключително полезно, особено за хора като мен с по-неослужлива памет. Разгръщам странички на дневника. Чета мисли-емоции от периода на ремонта. Колко много път е извървян.
Думите, които изричаме и мислим
Миналата година по това време се чудех къде да се дяна, за да ми е уютно и подредено. Стаята, в която сега седя още носеше прозвището – „Стаята склад“.
Преди да започна ремонта измислих да ѝ дам ново име – “Светлата стая”. Нарекох я така с идеята, че думите, които изричаме и премълчаваме формират реалността, в която живеем.
Седмици преди Коледа седя и пиша в една наистина много светла стая, която ми носи радост. В нея няма нищо съвършено, но има всичко, което ми е достатъчно.
Чувствам безкрайна благодарност.
В тази втора част на статията „Ремонт на стая“, споделям от мисли от дневника свързани с процеса на ремонтиране.
Година 2023 – записки от дневника.
21.04 (петък)
“Свободен ден, но не почивен. Уморителен, но ползотворен. Извадих всичко от под леглото. Сортирах. Изхвърлих много неща. Разглобихме леглото и го изнесохме. Остана матрака. Сбогувахме се с килима, който беше от „Надежда“ (от както съм родена). Поплаках сякаш се сбогувах със стар приятел. Благодаря че ни е служил толкова години.”
Тогава написах и статията – Защо плачеш за стария килим? Да благодариш на вещите преди да се разделиш с тях, е ритуал, за който говори Мари Кондо в книгата си “Магията на подреждането”
22.04 (събота)
“Сутринта започнах с четене, но скоро продължих с разчистване и подреждане…Усетих силно мисълта „Оставяйки старото, отварям пространство за новото“.”
29.03 (събота)
“Точно една седмица и купиха матрака. Това беше първоначалният срок, който бях задала.” – Тази своевременна продажба приех като знак от съдбата, че се движа в правилна посока.
30.04 (неделя)
“Доволна съм. Бавно, но с постоянство нещата се случват. Влади днес махна останалата половина от дюшемето.
Предстои:
- тати да махне/ нареже големите греди утре;
- Иван да дойде да вземе дървените летви;
- махане на тапетите;
- да свалим розетката при полюлея и декоративния корниз;
- купуване на материал за шпакловане;
- да изберем материал за пода (да се допитаме до познати с опит);
- измазване на стените* (*обръщане на прозорец – такова така и не направих, видя ми се сложно за моя ръчен талант);
- да налепим основа за пода. (Циментът не се лепи, но изборът на думи само демонстрира, колко съм била незапозната със строителните дела);
- да изберем боя; боядисам; изберем ламинат; наредим ламината; сложим корниз за пердета;
- да минимизирам още нещата от прибраните в кутиите и кашоните;
- да си изберем масичка и диванче;
- финал – да пием чай и кафе в новата ни стая.”.
Представила съм си твърде оптимистично финал на ремонта на 1ви октомври. Реално приключихме на 10 декември, тогава си закачих перденцата. Има още едно две дребнички неща за поправяне, но стаята е готова.
15.05 (понеделник)
- Свалихме тапетите *Мама и тати бяха свалили повечето тапети през уикенда, когато ние бяхме в Монтана.
- Свалихме гипсовите фризове.
- Гледах няколко видеа за шпакловане, поне е някакво начало.
19.05 (петък)
“Свалихме парното (радиатора). Изчистих тапетите зад радиатора.”
20.05 (събота)
“Иван, братовчед ми дойде и взе дюшемето. Стаята е празна. Следващи стъпки….”
29.05 (понеделник)
“Светлата стая е в ремонтна фаза, която ме плаши. Плаши ме защото ще правя нещо напълно ново и непознато. Подготвяне за и шпакловане. Страхувам се дали няма да се проваля и да изхабя материала.
Много пъти заради вродената ми склонност да се ентусиазирам, подхващам проекти, които са по-големи от моите знания, умения и таланти. Резултатите понякога са половинчати – сухи торти, сплескани или безформени погачи.
Дали не отделям недостатъчно време за проучване?
Правих ТЕС за страха от предстоящата стъпка. После отлагам като подхващам други дейности. За да си дам кураж си напомням думите на един от човеците, на които се възхищавам – Хенри Дейвид Торо – всеки трябва да може да си построи дом.
Беше ме страх, но влязох в стаята и започнах. Пак малко хаотично, ту на тази ту на онази стена, но свърших според мен добра работа.
На едната стена свалих почти цялата шпакловка, на другата около половината. На третата видях че гипса стои здраво, което значи че мога да не го свалям. Доволна съм и стаята някак изглежда по-чиста и по-лека.”
2.06 (петък)
“Иска ми се се вече ремонтът да се свършил и да се седя на диванчето в стаята с книжка, чашка чай на масата и да релаксирам дълбоко.”
Пазаруване на материали
В един от делничните дни след не особено добро проучване какво ни трябва убедих Влади да отидем в обедната му почивка до някаква строителна борса на другия край на София да купим гипс за шпакловането, мрежа, цимент и т.н. По телефона говорих с някакви любезни младежи и бях убедена, че като отидем на място ще получа отлични съвети.
Уви, попаднахме на едни огромни халета и едно малък офис-магазин, в който много неблагоразположена служителка въсеше вещи насреща ни. Тя не може да ни посъветва, аз не знам какво точно и искам.
Отказахме се да пазаруваме от там, но разбрах, че материалите, които ще са ни необходими изобщо няма да могат да се докарат с нашата лека кола.
Следващите дни проучвах в интернет по-задълбочено и в крайна сметка поръчах почти всичко от Практикер. Докараха ми едно огромно пале с тонове материали. Чували замаска за пода, чували гипс, кофи фина шпакловка, кофи саморазливна замаска… Ужас, баща ми и Влади се изкривиха от носене. Аз можах да кача само маламашките, лопатата и найлоните.
Поглеждайки назад във времето, изпитвам огромна благодарност към тези близки до мен същества. Благодаря, че са уйдисали на лудата ми глава за подобни проекти. Съвсем сама никога нямаше да се справя.
