Ремонт на стая, част 1

Възможно ли е да ремонтираш сам стая в жилище, което обитаваш?
Възможно е, но не е лесно. Уморително е.

Ремонт на стая

Процесът се случва бавно, когато си абсолютен дилетант в сферата.
Безпорядъкът от вещи, временно настанени из други кътчета на дома, постепенно се разраства и завзема пространството на цялата къща.
Прахолякът се разстила навсякъде, когато не разполагаш с прахосъбиращи машини и е неописуем.
Щях ли да се захвана, ако знаех, колко голямо предизвикателство е подобен ремонт?
Щях, защото вярвам че резултатът, макар и постигнат с огромно усилие, далеч надхвърля визуалното освежаване и поправяне на едно пространство.
Резултатът оказва ефект на личностното израстване и променя посоката в живота.

Сама се нагърбих, никой не ме е карал

Започнах ремонт на стая. Сама се нагърбих с проекта, никой не ме е карал. Да ремонтирам със собствените си ръце, както очаквах се оказа цяло приключение.
Проектът беше свързан изцяло с лично усилие по ремонтите дейности. Майстори не са идвали у дома.
Защо без майстори? Защото с тях е много по-скъпо, защото не се намират лесно и вероятността да ме замотаят във времето беше реална. Ако ще си късам нервите, реших, поне да го направя сама и безплатно.

На места в историята ще забележите, че говоря в множествено число. Това е така, защото въпреки силната мотивация да направя всичко сама имаше дейности, за които помолих за помощ. Помагаха Влади, баща ми и майка ми.

В следващите части на този разказ, ще споделя опита, който придобих, грешките, които допуснах, прозренията, които ме озариха и уроците, които научих в процеса. Съвети как да ремонтирате добре, няма да намерите в тези редове.

Какво включваха ремонтните дейности

Първите стъпки в проекта “Ремонт на стая” направих в средата на април.
Ремонтните дейности включваха изнасяне на старите мебели, махане на старото дюшеме. Сваляне на тапети от стените и мазилката, където беше слаба. Махане на декоративни гипсови розетки от тавана и при корниза. Шпакловане, първата ръка с мрежа. Много шкурене, ще стане ясно защо по-нататък в разказа. Бъркане на цимент с лопата, за полагане на замаска на пода. Грундиране, боядисване, реденe на фибран и ламинат.
Всичко, което научих беше от интернет и по метода проба-грешка. Някои грешки не успях да поправя, но и в живота е така.

Колко багаж може да има в една стая?

Уж преди една година правих разчистване на стаята, пък сега пак бях изправена пред купища вещи. Не че бяха дошли нови, просто е можело още да чистя.

Започнах с разчистване на терасата, за да мога да пренеса там багажа от стаята. Терасата не побра всичкия багаж, част от него отиде в антрето. Много лош фън-шуй.
Вещите и дрехите разпределих в кутии, кашони и два куфара.
Кашоните бяха с книги, които не използвам често.
Сега се питам нужни ли са ми наистина тези книги, за които не ми хрумна да разлиствам цяло лято? Вероятно ще се разделя с част от тях.
В кутиите подредих вещи, които използвах по-често и трябваше да са лесно достъпни.
Куфарите бяха за сезонните дрехи.
В две торби останаха дрехи и вещи, които са за подаряване, но още не съм имала време да покажа и предложила на някого.

В края на ремонта бъркотията се беше увеличила и пренесла от терасата и антретата към цялата къща.
Материали, инструменти, дреболии и т.н. допринасяха за цялата какофония.
Много е изморително да си заобиколен от подобно безредие.
Безпорядъкът е като живо същество, то расте, набира сили и завзема територии, ако не го овладееш своевременно.

Какво ми даваше кураж

Опора в периода на ремонта за мен бяха няколко книги, няколко почивки, студените душове, йога асаните, петимата тибетци, техниката ТЕС, сутрешните медитации, планирането в малкото синьо тефтерче и дълбокото дишане. Да, правех от всичко почти всеки ден, защото имах нужда.

Книгите

Подкрепящо въздействие ми оказаха няколко книги:

“Effortless: Make It Easier to Do What Matters Most“ Greg Mckeown. (“С лекота” – има я преведена на български.)
„Big panda and tiny Dragon“ James Norbery. („Голямата панда и малкия дракон“ – също я има преведена, но преводът не ми допадна.)
“Let It Go: Downsizing Your Way to a Richer, Happier Life” Peter Walsh
„Atomic habits“ James Clear („Атомни навици“ – също е преведена на български)

Почивките

По време на ремонта на няколко пъти се улавях, че пътуванията не ме вълнуваха както обикновено. Случваше се така, че все си мислех „Ако остана у дома ще мога да поработя още малко“. В крайна сметка добре че тръгвах, защото това запази равновесието и вероятно ме спаси от пълно емоционално прегаряне.

Студените душове

По принцип съм с хилава телесна структура. Имам мускули като на пиле. Ремонтът е сериозно физическо натоварване. Студените душове възстановяваха тялото ми. След целодневно работене по стаята студеният душ възвръщаше жизнените ми сили.

Йога асаните

Освен душовете работата с йога асаните беше друго съществено занятие, за да не рухне тялото.

ТЕС и медитация

В ютюб видеата, които бях гледала как хората сами си ремонтират и строят домовете, нещата изглеждаха много мотивиращи и значително по-лесни. Никой не изпадаше в емоционални драми и отчаяние. Моята действителност се оказа съвсем друга.

Вероятностите за това разминаване са две или тези сцени са спестени от видеата, или моята натура е просто по-малко издръжлива на физически и емоционален стрес.

Крокодилски сълзи изревах цяло море. Не веднъж се отчайвах, не веднъж усещах огромен страх как ще се справя. Но сутрин отново сядах на столчето за медитация и центрирах себе си. В няколко случаи потупващата техника на ТЕС ми помагаше да разтоваря част от напрежението.

Напрежението идваше по две линии – първо физически се уморявах, второ правех неща за първи път, а аз не съм от онези сръчни хора дето всичко им идва отръки. Учех в движение, учех се на търпение и се учех да приемам несъвършеното.

Малкото синьо тефтерче

На корицата на това тефтерче седи Мюмлата, героиня от Муминтролските истории на Туве Янсон. Над Мюмлата е изписан надписа: „Имам само отлични идеи“. Е, моите идеи не бяха само отлични, но записвах всякакви важни неща: размери на стените, списъци със строителни материали, задачи за деня и т.н. Мисля да си запазя това тефтерче като спомен от една голяма битка, в която съм оцеляла и надявам се пораснала като човек.