Габрово и мисли за корена

Пътувай, опознавай, обиквай

Много пъти съм си мислила, колко по-пълноценно би било за човека да се образова пътувайки.
Пътувайки из България например, срещайки живи парченца история, която вълнува, ще научим за родината си и ще я обикнем.
Ако пътешествайки се запознаваш с културното наследство, с географските забележителности, с бита на хората, започваш да оценяваш по-силно богатствата на родния край.
Критични сме към, това което демонстрираме днес като народ. Националното ни самочувствие е в безтегловност, не знаем къде да се опрем. Привързаността към корена все повече изтънява.
Но кое дърво е силно, ако коренът е слаб, кой корен се развива, ако не поливаш и не подхранваш почвата, в която той расте.
Подхранването е в паметта за постигнатите по-дребни и по-големи постижения.
Не битките на бойните полета, а победите в ежедневието на хората оставили следа със сърцата си.
Тези мисли се пробудиха в мен, след като започнах да чета за Габрово.

През уикенда пътешествахме

Тази неделя сме си вкъщи.
Миналата минахме през Габрово.
В събота направихме преход от хижа Партизанска песен до хижа Мазалат и обратно.
Нощувахме с палатката до хижа Узана.
В неделя сутринта изкачихме връх Исполин, посетихме географския център на България и накрая се отбихме за кратко до Габрово.

Габрово

„Га̀брово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово. Разположен е по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина. В непосредствена близост до него, в местността Узана, се намира географският център на България.
По последни данни на НСИ към 7 септември 2021 г. населението на Габрово е 45 940 души.
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г., в града живеят 51 941 души по настоящ адрес и 59 908 души по постоянен адрес.
Габровци са известни с любовта си към хумора (виж Габровски шеги), с ежегодния си хумористичен карнавал на хумора и сатирата, със своето машиностроене, с многобройните паметници и мостове и дълги улици.
Габрово е най-дългият град в България със своите 25 km от кв. Ябълка до яз. Смирненски.“

bg.wikipedia.org/wiki/Габрово

В сайта на община Габрово, прочетох за историята на града. От разказа за миналото на Габрово струи чувство на гордост от постигнатото, преживяното, от характера на местното население, от приноса на града към държавата ни.

Ето някои интересни факти за Габрово. Прочетох ги отново в gabrovo.bg.

„За габровци казват, че са находчиви и предприемчиви, а самите ние се гордеем с факта, че когато по света се заговори за нещо, в Габрово то вече се прави. Затова първата електрическа крушка в България е светнала именно тук. Ето и още някои от нещата, в които сме били пионери.
• Първото светско новобългарско училище – 1835 г.
• Първият учебен кабинет по физика – 1872 г.
• Първата фабрика в  Княжество България – фабриката на Иван Калпазанов – 1882 г.
• Първата фабрика за калъпи за обувки – 1909 г.
• Първото дружество на Червения кръст – основано на 1 ноември 1883 г.
• Първата съвременна концертна зала – открита на 21 октомври 1962 г.
• Първата метеорологична станция – 1 януари 1887 г.
• Първата фабрика за производство на барут Еловица.
• Първата фабрика за четки – 1921 г. Стефан П. Кедев. Фабриката произвежда всички видове четки: бояджийски, бръснарски, за рисуване, за коне, за обувки, индустриални валове, като качеството им конкурира успешно германското производство.
• Първо в страната улично радиоозвучаване – 1946 г.
• Първи в света сме въвели енергоспестяващите мерки – режем опашката на котката, за да влиза по-бързо в стаята и да не изстива.
• Първата фабрика за трикотажни изделия в България на Христак Момерин и Цанко Дюстабанов – 1890 г.
• Първият производител на машини за тъкачното и предачното производство в България – ДМЗ „Янтра” – 1956 г.
• Първият в България завод за металорежещи инструменти „Болшевик” – 1950 г.
• Първият производител на стъклена вата в България – завод „Коста Стоев“ – 1961 г.
• Първият електротелфер, произведен на Балканите в завод „Подем“ – 1961 г.”

Велопоход „С колело за добро“ на 25 юни в Габрово

В неделя на 25 юни, когато посетихме града, една от централните улици беше затворена. Заобиколихме я и спряхме малко встрани. Като стигнахме площад Възраждане установихме каква е причината за затварянето. Провеждаше се много симпатично събитите – Велопоход „С колело за добро“. По улицата караха велосипеди много деца и родители.
Така се възпитават децата за активен начин на живот, с подобни инициативи.
Информация за събитието намерих тук и тук
Организатори са Общински съвет по наркотични вещества и Превантивно-информационен център по зависимости към Община Габрово, в партньорство с ОДМВР Габрово и Колоездачен клуб “Янтра – Исполин”, и е по повод Международния ден за борба с наркоманиите и наркотрафика.
В Габрово колооезденето е на почит.

Усмихнати личица

След няколко диагонала вече бяхме поизгладнели. Хапнахме и после десертнахме по един сладолед. Вафлените личица, с които декорираха сладоледите ни усмихнаха.
Моят сладолед беше с два вкуса – шамфъсътк и сметана.
Много обичам шамфъстъци, но като сладоледен вкус не ми допадна.
Сметаната беше екстра.

Докато хапвахме сладоледа минахме през Градската градина, за да си намерим сенчеста пейка да поседнем. Така попаднахме на пейката, на която имаше интересна скулптура на музикант. После потърсих информация за него.

Това е “Скулптурна фигура на Александър Керков, първият композитор на фанфарна музика в България и известен габровски музикант, музикален педагог и зевзек.”

Фигурата на Александър Керков, седнал на пейка, е изработена от габровския скулптор Георги Балабанов.

Още малко за габровския музикант може да научите от документалния филм “Вечният музикант”, “Вечният музикант – призвание над битието”.

Снимки от кратката ни разход в Габрово може да разгледате тук.