Събудихме се насред гъста мъгла.
Чувах чуруликане на птичета в близост, а в далечината разпознаваемия рев на сръндак, прилича малко на лаене на куче.
Мистична бяла пелена беше прегърнала всичко наоколо.
Нощувахме на поляната край хижа Узана.
Палатката отвън беше чисто мокра, но ние бяхме сухи.
Спахме добре. Изключвам само моментите на битка с моето надуваемо дюшече.
Ново е и сега му беше теста. Супер удобно е да се лежи на него, но материята много се хлъзгаше по пода. При всяко завъртане трябваше да правя лицева опора и да го връщам обратно на място.
Събудихме се добре отпочинали. Толкова различен е сънят на чист въздух.
Закусихме вкусни банички. Поръчват се от вечерта.
Хижарката е баш майсторка на баницата.
Към Връх Исполин в мъглата
Цел за деня ни беше връх Исполин.
“Нищо няма да видите с тази мъгла”, предупреди ни хижарката.
Права беше жената, до известна степен. Не видяхме гледките, които се разкриват от върха. Но се насладихме на вълнуваща мистична гора, ливади сред бяло безкрайно пространство и пътеки губещи се в празнота.
Тествахме и как се държи екипировката.
Освен това за един снимащ човек мъглата е една от най-прелестните ситуации за композиране на късчета магичност.
А зеленото, когато е мокро е още по-зелено.
Имаше период, в който от самата мъгла сякаш дъждеше. Много ситни капчици, но си мокреха. Извадихме дъждобраните за раниците и продължихме.
След горичката пътят минава през ливади. Тревата беше като напоена гъба с вода.
Краката ни бързо подгизнаха. До някъде това е освобождаващо, защото спираш да опитваш да останеш сух и започваш да шляпаш смело и безотговорно напред.
По билото към връх Исполин ни подуха и вятър, но дори това някак беше съвсем приемливо.
За обувките при мокри условия
Тук искам да споделя нашият опит с обувките. Преди две години имах туристически обувки с не знам какъв непромокаем слой. При среден дъжд от 10 минути обувките се пълнеха с вода. Проблемът беше по-голям после. Непромокаемият слой не позволяваше на водата да се изпари лесно. Обувките не можаха да изсъхната два дни.
Следващата година си взех дишащи обувки. Мокрят се лесно, но и съхнат бързо.
От мокрото няма как да се опазиш освен ако не си с гумени ботуши.
Затова заложихме на тази формула, не пази от вода, но и не я задържа дълго.
Вълнените слоеве
Миналата есен в снега над язовир Белмекн (“Велика красота – преход от язовира до връх Белмекен”), обувките ми се напълниха с вода, но вълнените стелки и вълнените чорапи държаха краката ми топли.
За нас това е решението за ходене в дъжд.
Няколко дни след преход до връх Исполин попаднах на едно видео в ютюб, в което човекът обяснява няколко свои наблюдения, какво да правиш при преход в дъжд. Той също спомена тактиката за обувките. Освен това съветва първият слой до кожата да е от мериносова вълна, пак за да съхранява телесната температура.
Останалите препоръки, ако ви е интересно вижте във видеото тук.
Продължителност и трудност на маршрута
Тръгнахме от хижа Узана по асфалтовия път нагоре. Отдясно на пътя на около 500м е хижа Исполин. Още малко по-нататък по пътя пак вдясно е отбивката за връх Исполин. Има табелка. На нея беше посочено 1 час време за стигане. Вместихме се без усилие в това време.
Нямахме много почивки. Климатичните условия не предразполагаха.
Изкачване има, но не е прекалено стръмно.
Маршрутът преминава първо през една чудно хубава букова горичка, после през ливади, те са оградени с въже, което прескочихме. В последните метри до върха се свива вляво. Има си маркировка. От там катериш още малко нагоре.
Маркировката е зелена през повечето време. На разклона преди върха се следва жълтата. Пътят е добре обозначен в гората. При откритите поляни, мъглата затрудняваше ориентирането, но картата на телефона помагаше.
Връх Исполин
Връх Исполин е висок 1524м.
От него има гледки във всички посоки. Поставен е знак, който сочи какво може да се види във всяка. Ние освен мъгла друго не успяхме да зърнем. Ще го повторим някой следващ път, когато времето е ясно.
Слизането беше кратко е леко.
След прехода преди да си тръгнем към София, се отбихме да видим Географския центъра на България и спряхме за кратка разходка в Габрово.
Географския център, прочетох после, бил измерен през 1991г. Тогава поставят тази пирамидка. През 2008г той е включен към 100те национални туристически обекта.
Към връх Исполин снимах повече с телефона, за да не разваля фотоапарата на мокрото.
Още снимки от деня може да разгледате тук.
