От град Сърница до язовир Голям Беглик и обратно

От град Сърница до язовир Голям Беглик и обратно, беше маршрутът ни през втория ден на нашето пътешествие из Родопите. Навъртяхме пак, почти 30км. Вижте разказ за 30те километра от предния ден тук: От Меандрите на река Рибна към язовир Голям Беглик и обратно

Стръмно и полегато изкачване от Сърница

Преходът от Сърница до язовир Голям Беглик и обратно може да се подхване от две места в града.
Едното начало е по-полегато изкачване. Пътят се вие на спирали и постепенно стигаш равната част от маршрута. Маркировката е червена. Ние по него се спуснахме.

Другото начало е по-стръмно. За кратко време се натрупва 500м положителна денивелация. На картата този маршрут е обозначен със синьо-жълта маркировка, но по самият път няма маркировка. На нас да изкачим баира по стръмния вариант ни отне час и половина.

Равен горски път

След като се изкачиш, почти целият останал преход е равен черен път, който криволичи през иглолистна гора и открити поляни.
На места пътят се движи успоредно с реки и потоци или ги прескача през малки мостчета и камъни.

Сред ширналите се поляни имаше район с вили и кошари. Както предния ден и тук добитък не беше изкаран.

Обедна почивка на язовир Голям Беглик

Стигнахме до самия язовир Голям Беглик за 3 часа и 20 минути. Това време включва и няколко спирания за снимки и почивка.
На картата Влади видя място на брега на Голям Беглик подходящо за бивак. Там се настанихме и насладихме на вкусен обяд.

Трудност на маршрута

Маршрутът от Сърница до язовир Голям Беглик и обратно не е тежък и е изключително живописен. Препоръчвам го, ако сте отседнали в Сърница.

Лични изпитания

Мое лично предизвикателство беше, че с предния ден (пак 30км) се натрупа значителна умора в краката. На връщане първо позабавих хода, а после започнах и сериозно да куцам и така чак до Сърница. Потапянето в ледените води на една рекичка не помогна за дълго.
За такива ситуации е подходящо човек да има някакво обезболяващо, за да успее с нормално ходене да слезе в цивилизацията. Аз нямах, но за следващи пъти ще съм подготвена.
Куцукайки се концентрирах върху дишането и си повтарях „One step at a time“ (Стъпка след стъпка). Ползата от цялото предизвикателство беше, че умът ми спря да блуждае в небивали мисли за миналото и бъдещето и се установи в настоящия момент. Хаха.

Раздумка в Сърница

Спуснахме се успешно до градчето. Преди да стигнем до къщата за гости поспряхме, защото една жена ни заговори. Пита ни докъде сме се разходили. Похвали ни, че сме изглеждали тънки и в добра форма. Аз се подсмихнах вътрешно, “колко далече е това наблюдение от истината”. В моя случай външният вид лъже.

Поговорихме с жената за живота в Сърница, за живота в столицата, за красивата природа на България, за чудните песнопения, които се носеха от джамията. Ние харесваме всякакви песнопения, които за момент откъсват ума от ежедневните задачи и провокират да помислиш за онова, което е по-голямо, по-всеобхватно, без начало и край.

Благодаря!

Следобеда поседнах на терасата в къщата за гости. Тъкмо беше валнал дъжд и отново слънцето печеше топло и дружелюбно.
Наблюдавах зелените хълмове насреща, градините, покривите на къщите, язовира, преминаващите хора, идилично спокойствие. Помислих си „тук се чувствам у дома си“, което за мен означава, усещам се на мястото си, душата ми се отпуска.
Благодарност за гледките, за преживяното, за уюта на градчето, на природата наоколо изпълваха сърцето ми.
Беше ми хубаво!

Ако ви се скита из Родопите, добавете си като възможна дестинация и град Сърница. Къщи за гости и хотелчета за отсядане има достатъчно. Хората са добронамерени и приветливи. Природата е приказна, а има и чудесни маршрути за разходка.