Напъпили минзухари сред малки преспи сняг.
Пълноводни потоци.
Свежи иглолистни гори, великански.
Открити поляни завити с още мека жълта трева.
Любими места – язовир Голям Беглик и язовир Доспат.
Пасторални гледки от терасата.
Вкусно сутрешно кафе.
Раздумки с добри хора.
Песни за божественото, от което сме част.
Приветливи живи селца сгушени в магичната Родопа.
Сладка планинска вода.
Планове за следващи пътешествия.
Сърцето ми е благодарно за преживяното!
Предговор
Дълъг уикенд в началото на месец май ни даде възможност да си направим зареждащо пътешествие из Родопите.
Времето беше хладно, с вероятности за кратък дъжд следобедите. Това ни накара да изберем да нощуваме в къща за гости, вместо на палатка. Прозвънихме няколко места за настаняване в град Сърница и си запазихме стая в едно от тях.
Град Сърница посетихме миналата година през септември. Тогава направихме само къс опознавателен диагонал на градчето, но ни остана приятно чувство. Това е една от причините, че предпочетохме да отседнем там при настоящето пътешествие. Доброто ни усещане за мястото се затвърди.
60км за два дни, пеша, дали ми е по силите?
Влади беше разгледал картата на района и набелязал няколко маршрута.
Осъществихме два от тях. Всеки с дължина близо 30 км.
След като извървяхме тези километри, сетивата ми бяха наситени с красота. Краката ми обаче не издържаха на натоварването. Почивката след първия преход от 30км сякаш беше достатъчна да се възстановя. Вторият ден тръгнах бодра, пълна с нови сили. Така вървях до язовир Голям Голям Беглик. На връщане почувствах как умората в краката започна да ме спъва. Към Сърница вече слизах куцайки. Слаба физическа подготовка ли беше причината или друго, не знам.
Това неразположение ни принуди да се откажем от предвидения пешеходен преход през третия ден. Направихме си обаче чудесна автомобилна опознавателна обиколка до няколко много интересни и приятни места в района. Те може да са изходен пункт за следващи преходи. А дотогава ще трябва да тренирам за сила и издръжливост. Хахха.
Въпреки че в края на втория ден коцуках и на следващия ден пак пристъпвах с леко поклащане като пате, цялостното ми усещане за това три дневно пътешествие из Родопите е прекрасно. Заредих се емоционално от преживяното и видяното и съм благодарна.
Свързани статии:
Ден първи: От Меандрите на река Рибна към язовир Голям Беглик и обратно
Още снимки, ако ви е интересно разгледайте тук:
