Човек се стреми към онова, което му липсва
За минимализъм пиша често. За понятието есенциализъм четох скоро в едноименната книга на Грег Маккюън, “Есенциализъм – фокусиране върху същественото”.
Минимализмът и есенциализмът са принципи, които изключително много ме вдъхновяват, възхищават и в същото време ми липсват.
Не владея нито минимализма, нито есенциализма! Стремя се към тях.
Стремя се към тях, защото вярвам че те са основа на живеенето с лекота.
Минимализъм
Притежавам немалък брой вещи, които не са ми нужни, не използвам и не ми носят някаква особена радост. Пазя ги защото все още смята че може да ми потрябват някога.
Есенциализъм
Иска ми се да се фокусирам върху едно нещо, но често се разпилявам и правя по няколко едновременно или прескачам от едно на друго хаотично.
Да кажем, че в живота изживян досега съм си изградила навици, които не ми помагат да живея простичко и с лекота.
В резултат си повтарям често, нямам достатъчно време, нямам всичко, което ми трябва да сготвя, нямам пространство, нямам сила, нямам достатъчно воля…
В минималистичния живот установяваме, че всъщност разполагаме с достатъчно от всичко. Това се случва, не защото сме си набавили още и още неща, а защото сме променили отношението си към идеята, за това което е важно, потребно и наистина искаме.
Консуматорски детокс за една година
Един грандиозен проект предприех тази година – “Една година консуматорска детоксикация.”
Знаех, че ще ми е трудно, но не предполагах, че толкова лесно ще се спъвам и падам. Старите навици бавно се променят. Иска се време, осъзнаване, по някоя рана и упоритост като паднеш да не захвърлиш проекта, а да се изправиш и да продължиш.
Март месец се оказа за мен месец с няколко падания. Много се ядосвах на себе си първоначално. После си казах, нищо, то е част от процеса и няма да ме спре. Взех си поуки.
В края на февруари започнах да забелязвам появата на консуматорска абстиненция. През ден, през два в мен се надигаше физическо усещане за “Искам”. Започвах да се озъртам у дома, от какво имам нужда, за да дам воля на моето искам. Е да, ама нямах нужда от нищо. Очевидна беше само нуждата да пазарувам. Консуматорството е химическа зависимост към хормоните, които се отделят в организма в процеса на пазаруване.
“Днес всичко за 2 лв”,”Само сега 15% отстъпка”
„Не е сделка, ако не ви трябва“
Кристин Плат
Накрая се предадох. Започнах да пробвам дрехи в магазин от втората. Щях да си купя нещо, само ако нямам подобно. Сдобих се с един шал. На следващия ден се върнах в магазина с променена стратегия, щях да си купя само ако е “определено да”.
В едно ютюб видео дама споделяше полезни навици за преодоляване на консуматорската слабост. Един от нейните принципи беше “If it’s not definitely yes, then it’s definitely no” (“Ако не е абсолютно сигурно да, то е сигурно не”).
Това ми помогна в няколко ситуации, но накрая си тръгнах с една прекрасна красива лятна пола. Знам че ще я нося, но не е в това въпросът.
В последния магазин за втора ръка волята тотално ме изостави. С всичка сила затрака мисловната програма “Да не изпуснеш намалението”, “Да се възползваш от офертата”, “Побързай няма време”.
Уф, с това бързане колко пъти съм грешила. Оправдавам се с – може да свърши; само днес е подходящият лунен ден за пазаруване; последна бройка е и т.н.
В подобна криза помага единствено доверието, че вселената ще посрещне всичките ти нужди. Е да, ама на мен доверието понякога ми се получава, друг път не.
Много от проблемите възникват и поради вечната ми припряност. Търпението откакто се помня е предизвикателство за мен.
В книжката “Голямата Панда и Малкият Дракон”, днес попаднах на следната мисъл:
“Hurry!’ squeaked Tiny Dragon.
“Big Panda and Tiny Dragon” James Norbury
‘There is so much to do!’
‘The river doesn’t hurry,’ said Big Panda, ‘yet despite many obstacles, always gets where it’s going.’*
*„Побързай!“ изписука Малкият Дракон.
„Има толкова много за вършене!“
„Реката не бърза“, каза Голямата Панда, „и въпреки многото пречки, винаги стига за където е тръгнала.“
Ммм, искам да съм като реката.