Алекови водопади, лежерна разходка по равна пътека

Драгалевски манастир – Симеоновски езера беше днешната много лежерна разходка.
Да мина по нея избрах, заради така наречените Алекови водопади, е и по-още няколко причини, които обяснявам в края на статията.

Алекови водопади

„Алековите водопади представляват красива водна каскада, разположена на река Скакавица, непосредствено над нископланинската обиколна пътека, в участъка й между кварталите Драгалевци и Симеоново. Поради това, че водопадите попадат в гористата зона, те се виждат най-добре през зимата и пролетта, преди обилната растителност да ги закрие. Особено красиви са при обилното пролетно топене на снеговете, когато понякога реката е толкова пълноводна, че се затруднява преминаването по пътеката. Местното население нарича водопадите с имената “Скакавица” или “Скоковете”, но през 1910 г. са наречени на името на основоположника на организирания туризъм в България – Алеко Константинов, който често се разхождал до тях при излетите си до Драгалевския манастир.
Воден пад: според литературни данни общата височина на водопадите е 15-20 метра, като по-отчетливо се открояват два водни пада.“
Информационно табло при водопада.

Чувала бях тази Алековите водопади от различни познати и си бях наумила да ида до там някога.
Водопадите са два – Горен и Долен. Пътеката, по която вървях аз минава само покрай Горния.

Сложност на маршрута и маркировка

На десет метра след манастира е това разклонение, тук се избира синята маркировка и посока Симеоновски езера, лявата пътека. 😉

От Драгалевски манастир до Симеоновски езера пътеката е почти равна горска алея. Води се нископланинска обиколна пътека. Признавам на моменти даже ми липсваше да има някое баирче. Идеална е за семейства с деца, за хора, които искат да са на природа, но без да има денивелация и потене.

Маркировката беше безупречна. Синя – към момента на моето преминаване (февруари 2023). На много места са поставени табели “Симеоновски езера”. Вървиш спокоен, че си на правилната пътека. Разклоненията, в които е включена пътеката са няколко, но и там имаше много ясни табели сочещи вярната посока.

Как стигнах аз и докъде

До Драгалевски манастир се качих с градски автобус номер 66. Хващам го от спирката при мол Парадайс. Това е същият рейс, с който се отива горе до хотел Морени.
Помолих още при качването шофьора да ми спре на спирката „Разклона за Драгалевски манастир“, защото нямах идея коя е тя, а автобусът спира само при сигнал на пътниците.

Като слязох на спирката, видях паркинга над манастира от едната страна на шосето, от друга стръмна горска пътечка тръгваща нагоре през гората. Табела посочваше, че пътеката е споделен маршрут, а на картата ми показваше розова маркировка и пояснение „В7, Вело маршрут Бояна“.

По картата на телефона не успявах да се ориентирам от къде тръгва моят маршрут.
Трябваше ми ясна маркировка за към Симеоновски езера. Реших да прекося шосето и да огледам при паркинга. Видях покрива на манастира и като приближих до оградата забелязах синята маркировка и табела „Симеоновски езера“. Урааа, намерих пътеката.
Да избера посоката ми помогна и описанието на маршрута, което прочетох предната вечер в блога „Светоглед“

Стигнах за няма време (за около 50 минути) до Алековата скала, място с гледка към София. На няколко метра по-нататък по пътеката се показаха и Горните Алекови водопади. Бяха замръзнали в красива ледена завеса.

Откъде да се върнах?

Не ми се искаше да се връщам по същия път по две причини. Първо обичам кръгови маршрути или такива, които те извеждат на различно място, от това което си тръгнал. Второ при Драгалевски манастир минава само автобус 66, а той е с разписание на около час. Ако трябваше да чакам него щеше да ми стане студено.
Вариант беше да се спусна от манастира пеша към кв. Драгалевци, но не знаех пътеката, нито дали е маркирана, нито бях чела за нея. С вродения ми талант да се губя, вероятността да се объркам там беше огромна.

Избрах си да продължа към Симеоновските водопади. Тях ги знам и от там слизам без проблем до спирката на рейсовете – 98, 68 и 67.
С 98 се върнах пак до мол Парадайс.

Объркване и намиране

Обърках се за момент само на едно място след Алековите водопади. Попаднах на кръстопът и се заблудих да тръгна по пътека сочеща кв. Симеоново. Нещо обаче ми проговори, че май не съм хванала вярната посока.
Погледнах картата на телефона и след известна битка с нея установих че съм в грешка. Бях изминала само 100м от разклона върнах се обратно и видях познатата синя маркировка. Поех пак по нея и след не много се показа табела „Симеоновски езера“.

До този разклон видях всичко на всичко един единствен колега турист.
Около Симеоновски езера вече имаше народ.

Цялата планинска разходка беше доста кратка – 2 часа, което ме наведе на мисълта, че това е отличен маршрут ако човек разполага само с половин ден.

Времето и очарование на пътеката

Избрах пътеката Драгалевски манастир – Алекови водопади – Симеоновски езера по няколко причини:

по прогноза щеше да е ветровито, а в гората е повече завет. Маршрутът Драгалевски манастир – Алекови водопади – Симеоновски езера е изцяло горски;
миналата седмица бях до Черни връх (малко се поколебах дали да не отида пак там), но исках да намеря и нещо ново. Кадри от разходката до Черни връх може да разгледате тук.
да тръгна по пътека която не познавам, да се ориентирам и да намеря нещо сама, за мен е предизвикателство, реших да предизвикам умерено себе си :-).
отдавна им се бях наканила на тези Алекови водопади.

Пътеката се оказа много приятна. Макар горска, тя беше чудно слънчева, топли слънчеви лъчи проникваха през голите корони на дърветата. Разбира се имаше и някои сенчести участъци, но като цяло се насладих на разкошно време. Слънце, спокойствие и чуруликащи птичета ми правеха компания.

Чудодейната лечебница за хиляден път

Сутринта се събудих в 6:30ч, но много ми се спеше. Прокрадна се самосаботажна мисъл да се откажа от разходката. Личният опит обаче мотивира. Никога досега не съм съжалила, когато съм избрала планината пред кротка почивка у дома. Проявих воля и тръгнах. От вкъщи излязох в малко облачно настроение. Прибрах се преобразена – лека и ведра.
Както много пъти съм писала, ще кажа отново – природата е велика магия и чудодейна лечебница.