Приближих се до себе си - ретроспекция 2022 година

8 декември 2022 година

Избирам да пиша ретроспекциите за годината в ден, в който градусът на вдъхновението е по-висок.
Тогава се повдига пелената на недоволството на малкия ум и засиява благодарността на сърцето.
Като пиша, малък ум, имам предвид тясната перспектива на обусловеното, вкопчено мислене и фокусиране върху всичко, което липсва.
Големият ум е онзи, който се разширява, за да види повече и по-далече от носа си.
Благодарността, обаче според мен (и не само) е естествената интелигентност на сърцето, която преживяваме като чувство.

Хубавите книги

Благодарна съм за всички хубави книги, на които попаднах през тази година.
Последните изслушах като аудио варианти.
Благодаря от сърце на хората, които са отделили време да ги напишат, да ги напечатат или озвучат.
Всяка от тези книги е като една стъпка, която естествено води към друга и лека по-лека пред теб се разкриват нови панорами.
Знам че всяка книга идва в точния момент за човека. Вероятно няма да докоснете нито едно от заглавията, ако сега това не е вашия час да срещнете идеите в творбата.
Ако е вашият час обаче, за мен ще е голяма радост да съм била указателният знак, който е посочил към съответното четиво. Списъка с картинки и кратки обяснения за всяка книга ще споделя в допълнителна статия. Някой може да го възприеме като самохвалство „тази пък какво се хвали, колко книги е прочела“, негова воля.

Предишен списък с книги може да видите тук – “Книги, които ми говорят, част 1”

Пътешествия през 2022 година

Благодарна съм за всички пътешествия.
Кратки съботно-неделни, мартенски и палаткови.
Благодарна съм и за предизвикателството, което поставих пред себе си и се осмелих сама да ходя на планина, да се губя, да се намирам и да осъзнавам безкрайния подкрепящ поток на вселената в този процес.

Всички пътешествия от изминалата 2022 година може намерите в статиите от категорията “Шарени пътеки”.

Благодаря за доверието и допускането

Благодарна съм на всички хора, които ми позволяват да участвам в техния живот, като споделям за йога, показвам практики, разказвам за пътешествия, за рецепти, за книги.

Благодарна съм на сестра ми и нейна близка приятелка, че ми повериха уроците по английски на своите деца, макар че нямам диплома за преподавател 😉. Благодаря и на техните прекрасни деца, защото уроците по английски с тях са чудесни мигове на радост. Мигове, в които миналото и бъдещето се разтопяват и го има само безкрайно освобождаващото „сега“.

Благодарна съм на родителите, които се довериха на идеята за лятната детска йога седмица. За тази седмица благодаря и на Милена, която прие да ми партнира в начинанието. Щастлива бях и с децата, които се включиха. Вдъхновяващо е да наблюдаваш как семенцата, които посяваш покълват в плодородна почва.

Не е даденост да имаш възможност да общуваш богато и пълноценно

В списъка на случки, хора и събития, които създадоха радост в моите дни, за което благодаря, включвам:

три приятелки, с които си направихме серия от чаени срещи със споделяне на различни методи за работа върху личната свобода. Изключително ценни срещи.
дамите от, така сме си я нарекли, групата „Планинарки“, с които преживяхме приключенско изкачване на Черни връх.
други приятелки, с които ходихме на планина, на кафе и чай, и водихме подхранващи душата разговори по различни вълнуващи теми. Не е даденост да има винаги около теб хора, с които да намираш общо поле за споделяне на интереси.
милите окуражаващи коментари на хора във фейсбук, които не познавам лично, но почуствах близки.

Благодаря за обичта

Благодаря и най-близките ми, които в своето търпение към мен, дори в най-облачните ми дни, утвърждават своята безрезервна обич. Аз харесвам да казвам обичам те, но не държа да го чувам, защото в делата словата не са необходими.

Благодаря на Влади, че е опора и стимул да намирам опора и в самата себе си.
Обичта, която ни прави зависими е подрязване на крилете и лишаване от способността ни да летим. Влади ме окуражава да летя.

В дните на изминалата 2022 година съм мрънкала понякога, че искам някой да улесни живота ми, но слава богу, предизвикателствата остават.
А мъдрите хора са казали „Неволята учи“. Така и през тази година учих, научих, затвърдих и пораснах. Приближих се до себе си.

Босото ходене с боси обувки

През 2022 година, за първи път се сдобих с боси обувки. Боси обувки ще рече, такива които не ти свиват крака за да го поберат, изолацията със земята е незначителна и подметката е равна, мека и гъвкава.
Лесно привикнах да ходя с боси обувки, а след цяло лято ходене с такива, кракът ми се отпусна и всички други „не боси“ обувки ми омаляха.
Опитах на морето и босо ходене (без обувки), но признавам изнежените ми нозе след три дни сдадоха багажа. Бяха се натъртили и едвам кретах от къмпинга до плажа. Другото лято ще опитам пак.

Минимализмът и консуматорството през 2022 година

Не съм обърнала погледа си от минимализма. С всички сили опитвам да укротя консуматора в себе си. Понякога успявам, понякога губя битката, но предстоят нови 365 дни да утвърждавам семплия начин на живот, мислене, хранене и т.н.

Благодаря и на вас, че прочетохте цялата статия! 😉