“Ех, Пирине, как ме спъна!” 😄
Ден втори в Пирин. Показа си Пирин онзи коравия характер, с който го свързвам от предишни кратки се срещи с него. Много камък, много нещо.
Продължителност на нашия преход
Тръгнахме от хижа Вихрен в 8:10ч. Преходът ни приключи пак тук в 16:50ч. В тези близо 9 часа, почивката ни беше една около 20 минути за обяд. Не бяхме бързоходци, подминаха ни разни туристи, но аз нагоре съм бавна. Подминаха ни и много ултрамаратонци, защото точно този ден се провеждаше Пирин Ултра.
До къде стигнахме
Избрахме маршрутът към Синаница. Щяхме да се разхождаме, докъдето ни е приятно. Нямахме конкретна цел, до която смятахме да стигнем.
Ако силите ни позволят и ни хареса щяхме да повървим до Синанишката порта. От там може би до хижа Синаница или до Момин връх.
Муратово езеро
Не много след хижа Вихрен, след един баир се показа Муратово езеро. След още едно възвишение, където се минава така наречената Бъндериша порта бяхме в подножието и на Муратов връх. Той е малко встрани от маршрута и не беше част от идеите ни за разходка през деня. Върхът е типично Пирински, много каменист.
След Бъндеришка порта пътеката известно време се движи по-равна и лека. Денивелацията се взима неусетно.
В крайна сметка стигнахме до Синанишката порта. От тук се вижда хижа Синаница, но тя е долу в ниското и не ни привлече идеята да се спуснем до нея и после да катерим пак същия баир. Хижата е разположена до красивото Синанишко езеро.
Момин връх и връх Синаница
Вместо на долу към хижата си избрахме още малко нагоре към Момин връх.
След Момин връх в далечината се извисяваше, лично за мен малко страховитият връх Синаница. Забелязахме хора, които се бяха покатерили на Синаница. Видяхме и пътеката водеща към него, която подкосяваше каменист баир.
Казахме си, е може пък да не е толкова недостижим този връх, колкото изглежда отдалеч.
Тръгнахме натам. След като подкосихме Момин връх обаче пътеката ми стана много тясна, а отвесното било под нея много стръмно. Панирах се, както се казва.
Връх Синаница остана за някой друг път. Ще дойде ли този друг път времето ще покаже.
Отбелязвам само, че вероятно пътеката не е била толкова страшна колкото в моята глава, защото сума народ се беше качил на върха и още толкова се движеха в двете посоки.
Тази непостигната цел малко ми вгорчи настроението.
Много ми харесват идеите, „не всичко на всяка цена“, „върви според своите възможности“, „важното е да се наслаждаваш“ и т.н. В себе си съм убедена, че ако следваш тези ценности ще живееш с много по-голяма лекота и по-малко разочарование. За жалост обаче все още съм склонна в някои отношения да бъда строга към личните неуспехи. Макар че кой може да каже кое е успех и кое неуспех.
Така де, връх Синаница остана непокатерен връх, защото някак се уплаших от пътеката.
Е поне се качихме на Момин връх, който е не по-малко каменист.
Слизане безкрай
Слизането от Синанишка порта обратно до хижа Вихрен ми се видя много по-дълго от качването. Когато теренът е каменист, катеренето е значително по-лесно. Слизането е по-технично, а при натрупала се умора в краката, трябва да се внимава.
Албумът със снимки от този преход в Пирин, може да видите тук.
За лежерната ни разходка до хижа Дамяница предния ден вижте статията: “Демянишка река разказва” – лека и приятна разходка в Пирин
