Септември е месецът, в който може да се радваш на прекрасно циганско лято или да си спомниш хладните зимни дни.
Тази година след средата, септември ни предложи няколко наистина хладни дни, а в по-високите части температури близо до нулата и даже малко закачка снежец.
Обикновено преглеждаме прогнозата за времето и така избираме накъде да поемем в нашите пътешествия.
Този път натежаха и няколко снимки, които видях в група във фейсбук. Бяха разкошни кадри на великолепната природа около язовир Белмекен.
Преди години, в началото на месец май бяхме на СПА във Велинград. Тогава през един от дните се качихме с колата до язовир Белмекен. Духаше леден вятър, мъгли завиваха пейзажа наоколо, а във въздуха прехвърчаха снежинки. Красиво, но не бяхме подготвени за такива климатични условия и затова не правихме разходки.
Сега някак много ми се прииска отново да отидем там. Прогнозата беше за ниски температури, но кратки снеговалежи се очакваха чак в края на деня.
Така за първия ден планирахме преход от язовир Белмекен до едноименния връх – Белмекен.
Дали ще стигнем връх Белмекен?
Като подминахме Юндола пред нас се извисиха красивите върхове около високопланинския язовир. Билата бяха посипани с първия за сезона сняг. От далеч не можехме да преценим дали този сняг е сух, мокър, плитък или по-дълбок. Нищо, ще се разходим докъдето стигнем.
Пак неподходящо екипирана
Аз признавам си бях тръгнала като за сухо време. Босите обувки, с които ходя на преходи цяло лято подгизват лесно и съхнат бързо ако времето е топло. Сега обаче времето беше достатъчно топло, за да направи и малкото сняг кишав, но не чак така топло, че да ми изсъхнат обувките. От началото на маршрута до връщането обратно в колата си ходих с мокри крака. Спасиха ме вълнените стелки, които бях сложила и вълнените чорапи. Нали знаете вълната дори и мокра пази краката топли. Е, топли е силно казано, но поне не ми замръзнаха както ми се случва понякога през зимата. Температурата на язовир Белмекен беше около 5-6 градуса като се редуваха слънце и бързо-движещи се облаци.
Фотографска наслада
Вярно краката ми бяха мокри, но сетивата ликуваха пред магическите гледки. “Велика красота” повторих наум сигурно поне 500 пъти и 200 пъти на глас. Спирах и снимах като невидяла, тази необикновена приказка. Вероятно и при съвсем ясно време и без посипания сняг наоколо ще е разкошно. С допълнителните ефекти на заснежената трева, на ниските облаци, които целуваха билата, с необикновената светлина в небето, пейзажът беше като нареден от ръката на гениален художник. Природата е най-великия артист, от който всички останали се учат.
Галерията със красотите на Белмекен разгледайте тук.
“Не покоряваме планините, а самите себе си” – Едмънд Хилари
“Покоряваме върхове” пошегува се Влади, докато катерехме нагоре по билото към връх Белмекен. Пък аз само си помислих, че моето чувство никога не е на покорител, защото аз съм слаб планинар и винаги разчитам някак планината да ме допусне да стигна до нейните върхове. Като някаква милост на природата го усещам, да мога да стигна. Затова и винаги усещам в сърцето си една особена благодарност, че ми е било позволено да се изкача.
След тези мисли, ми стана забавно като ни се показа табелата на връх Белмекен с цитатът на Едмънд Хилари: “Не покоряваме планините, а самите себе си”
По-късно проверих кой е този умен човек. В Уикипедия се казва за него:
„Сър Едмънд Пърсивал Хилари (на английски: Sir Edmund Percival Hillary) е новозеландски алпинист, изследовател на Антарктида.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Едмънд_Хилари
Хилари и шерпът Тенсинг Норгей са първите хора, които се изкачват на връх Еверест в Хималаите и се завръщат благополучно – подвиг, който те осъществяват на 29 май 1953 г.“
Влизаме в облака
Като наближихме съвсем върха голям облак скриваше всичко на пет крачки пред нас.
Щяхме ли да видим някакви гледки нямах представа. Но дори и тези пет стъпки напред бяха красиви, така че каквото ни се даде. Само след минутка вятърът издуха облака и каква невиждана картина ни се даде. Обзе ме небивала радост. Забравих за мокрите обувки и тичах през снега във всички посоки да видя и от тук гледката и от там гледката.
Ще запомня връх Белмекен като един красив ярък сън. От тези сънища след, които продължаваш да се усмихваш през целия ден.
Малко цифри, макар че те нямат много общо с чувството на преживяването
Връх Белмекен е висок 2626м Вероятно това ще е единствения връх, чиято височина няма да се затруднявам да цитирам по памет. Хаха
На нас изкачването до върха ни отне два часа и десет минути.
Слязохме по различна пътека от тази по която се качихме, за да се отбием до хижа Белмекен.
Хижа Белмекен
Хижа Белмекен се намира на 2224м н.в. Преди две седмици хижата работела, сподели младеж, който срещнахме по пътя.
Щеше ми се да мога да се почерпя там с един два горещи чая, но не било писано.
В края на септември, хижата вече беше зазимена. Все пак хижарите са оставили входната врата отключена и на първия етаж има туристическа спалня с родопски вълнени одеяла.
Самата хижа е разположена до Равничалско езеро. Езерото е циркусно (ледниково).
Днес ледници има по нашите географски ширини на надморска височина от 3000м н.в. нагоре. По време на последните заледявания, снежната линия в Европа е слизала до 2200 м н. в. Затова в Рила и Пирин има изобилие на красиви високопланински циркусни езера.
Край Равничалско езеро и хижа Белмекен е приказно. Ако сте някъде в района, непременно се отбийте.
Ние решихме да поседнем на камък отвън пред хижата хем да се полюбуваме на гледките, хем да отморим, пък и да похапнем. Пейките имаше, но бяха посипани със сняг или мокри. Аз тъкмо събух и изстисках мокрите чорапи и стелки и се радвах на слънчицето, и ето долетя един облак и даже започна да сипе ледени снежинки.
С усилие обух мокрите чорапи и обувки. Добре че, за да стигнем основната пътека към язовир Белмекен (там бяхме оставили колата), трябваше първо изкачим една стръмнина нагоре. От баира се затоплих, хаха.
Докато обикаляхме този чуден Рилски кът, времето цял ден беше променливо ту ни грееше меко слънчице слънце, ту се въсеха облаци. Заваля дъжд чак когато стигнахме в колата.
Сложност и маркировка на маршрута до връх Белмекен
Маршрутът ни през този ден беше язовир Белмекен – връх Белмекен – хижа Белмекен – язовира.
До върха си има денивелация, но не е труден за катерене. Препоръчвам го. Докато се изкачваш нагоре вървиш през просторни открити пространства, а в различни посоки се разкриват наистина великолепни гледки. И пътят до горе и пейзажът от самия връх си заслужават усилието. Слизането може да се направи по-малко по-различна пътека, така че да се получи от части кръгов маршрут. Ходенето от връх Белмекен до хижата ще удължи прехода с около час, но си заслужава.
Маркировка има. В началото е червена, после на един от разклоните се свива надясно и продължава по жълтата маркировка до върха. Понякога пътеката ни убягваше, указателни табели по маршрута има много малко. Добре е да си имате и карта на телефона. В по-ниското има едно две разклонения, на които трябва човек да спре и да се огледа добре за посоката.
Ние се движим с някакво средно темпо и почивките ни бяха две от по 10-15 минути целия кръгов преход го направихме за шест часа и пет минути.
Маршрутът не е съвсем не популярен. В деня на нашето изкачване срещнахме още поне десетина човека и това при условие, че прогнозата беше за малко несигурно време.
Представете си колко е било красиво и колко съм била зажадняла за такъв преход щом и мокрите крака не ми оставих чувство на недоволство. 🙂
В албума “Белмекен през септември” (тук) може да видите още снимки. Към някои от тях има обяснения.
Други статии за преходи в Рила:
Петъчна разходка из Рила (част първа) – водопад Рилска скакавица
Петъчна разходка из Рила (част втора) – Седемте рилски езера
Връх Ловница, Купените, Страшното и Йончевото езеро – неделен кръг през август
