каньона на водопадите

Смолянската екопътека „Каньона на водопадите“ е популярна туристическа дестинация за гостите на град Смолян, но и за разходка на жителите му.
Правя асоциация с Боянския водопад. Като ни хване съклета и ни се породи глад за зелено, Боянския водопад е чудно местенце да се презаредим. В същото време е много туристическо място и за хората, които се отбиват с пътешественически намерения в столицата.

Как се стига до Каноьна на водопадите

Като подминете квартал Средок и продължите по улица Миньорска ще стигнете някаква база наречена „Рудо-управление – Авто база“. Прилича малко на пресевна. Там има обикновено спрели автомобили, но не е спирката за водопадите.
След още не много време има друго уширение на пътя, там може да се паркира автомобила. Ние спряхме покрай основния път както много други преди нас и след нас. Тук няма такса паркинг.

На това място има разклон с табела посочваща посоката за природната забележителност „Каньона на водопадите“. От тук ние продължихме пеш. Пътят е възможен да се продължи с лек автомобил още малко по-натам, но май се стига до платен паркинг.
За хората, на които не им се върви има още две алтернативи. Превоз с джип, до начало на екопътеката и преминаване с кончета. Второто не забелязах до къде продължава.

В този участък на маршрута (от разклона на основния път до Посетителския информационния център, който символично начало на самата екопътека) вероятността, ако вървите пеш да ви задминат поне 2-3 джипа е около 99%.

Посетителски информационния център

Това място е малко странно. Точно при него пътят се разклонява. Едното отклонение тръгва надясно и нагоре, другото наляво и надолу през двора на информационния център.
В началото на дясната пътека стои предупредителна табела, „Ремонт на мостове, затворено“. и стрелка да минеш на ляво. Надписа го имаше още зимата, но тогава не беше допълнително подчертан с ярък оранжев цвят.
Ако минеш през инфорамционния център, прочетохме в интернет, ти искат някаква такса. Ние не слязохме да проверим. Продължихме както няколко човека преди нас по дясната пътека.
Реално двете пътеки се събират буквално след 50 м. Това някак навежда на мисълта, че предупредителната табела е сложена заблудно, само за да отклони туристите към платения вариант на минаване.

Маркировка по пътеката

Пътеката е добре маркирана и пътеките са ясни, освен това минават толкова много хора, че е почти невъзможно да се объркаш.

Състояние на съоръженията по екопътека (стълбички и мостчета)

Някои от съоръженията бяха ремонтирани, други не. По старите неремонтирани трябва да се минава с повишено внимание. На места стръмното е наистина стръмно и на нас щеките пак ни помагаха. Ако е мокро това допълнително усложнява някои участъци от екопътеката. Камъните са хлъзгави, това го установих с едно почти цамбурване в реката, за да снимам, хахаха 😄.

Кръгов маршрут

Екопътека „Каньона на водопадите“ може да се обходи като кръгов маршрут. На отиване да се върви покрай реката и водопадите. На връщане да се мине през панорамните тераси, от които се разкриват наистина красиви гледки. Ние минахме по кръга за 3 часа и 15 минути, в която включвам кратките спирания от по няколко минутки.

Водопадите

Чудехме се дали ще има достатъчно вода през вече горещия юли. Имаше и водопадите бяха достатъчно пълноводни и много красиви.
Поседяхме малко при водопад Каскадите и водопад Орфей. Да се застояваш повече обаче не е предразполагащо, защото непрекъснато идват нови хора, които искат да видят водната феерия и разбира се да се щракнат с нея. Даже в един момент установяваш, че си влязъл в групичка от посетители, с които непрекъснато се редуваш на съществените забележителност, ту ти настигаш предните, ту идват след теб следващите. Симпатичното е, че това създава и някаква особена близост, все едно си ставате познати и така си разговаряте. „А ето ви и вас“, „хайде ние тръгваме, ваш ред е“. Ей така тече общуването.

Ще вали ли, няма ли да вали

Много пъти се е случвало в края на някое наше пътешествие тъкмо сме стигнали до колата и започва да вали.
В деня на посещение на екопътеката „Каньона на водопадите“ прогнозата беше да вали следобед. В края на разходката малко преди да наближим колата леко заръмя. Ние имахме дъждобрани и дъждобранни якета, така че този дъждец не ни смути особено.

После когато спряхме на центъра на Смолян до една бакалия, от която се взехме разни неща за хапване, заваля по-съществено.

Извор с газирана минерална вода при село Михалково

Вече пътувахме към София. Влади избра да минем по пътя край Девин. Оглеждахме се за някой кът за отдих край пътя там да обядваме (следобядваме 😉).

Явно много сме се разглезили, защото подминахме няколко, но не ни хванаха окото. Влади предложи да седнем на пейките до основния път край язовир Въча. Имаме приятен спомен от едно спиране там.

Като наближихме село Михалково обаче Влади подметна, “знаеш ли че тук е изворът с естествено газирана минерална вода”. Веднага се закачих на кукичката, „хайде да скокнем до там, голямо ли е отклонението“ развълнувах се аз. Отклонението не беше кой знае какво, затова решихме да посетим тази забележителност.

В интернет намерих информация, че до момента са открити четири извора с естествена с газирана минерална вода в света, единият от тях е именно край Михалково.

Лесно стигнахме до извора-чешма. Указателни табели има от село Михалково, а и на картата е отбелязано.
Много се зарадвах като спряхме на търсеното място. То не беше само чешма, а цял кът за отдих с навес и пейки. Заръмя отново. Ние се скрихме на сухо под навеса. Извадихме хапването и докато се любувахме на красивите зелени хълмове наоколо и спокойствието на мястото обядвахме предоволно.

Почти се бяхме нахранили, когато дойде един човек. Местен се оказа. Поговорихме малко с него, а после той продължи да бъбри с един от охранителите на завода за бутилиране на водата (появи се от някъде).
Ако сте в околността не се колебайте, непременно се отбийте до този извор.