До село Манастир, водопада „Свети Дух“ и обратно при Хайдушки поляни

Петък вечер пристигнахме в местността Хайдушки поляни.
Опънахме малката палатка. Скоро се стъмни и стана хладно и се шмугнахме в спалните чували. Спахме много добре.

Отпочинали на следващата сутрин станахме рано. Закусихме. Аз спретнах сандвичи за през деня. Прибрахме цялата покъщнина, все едно не сме били на поляната. Напълнихме шишета с вода, стегнахме раниците и тръгнахме.
Преходът за деня беше кръгов. Щяхме да стигнем до село Манастир като следвахме червена и синя маркировка и да се приберем от там по зелена.

Продължителност и трудност на маршрута

Маршрутът е еднодневен. Ориентировъчно, приложенията на телефоните отчетоха извървяни 21-22 км. С почивките на няколко места и спирания за снимки сме взели разстоянието за 8 часа.

Не бих казала, че теренът е труден. Денивелацията е незначителна. Зор видяхме само при изкачването от водопада „Свети Дух“ до основния път водещ към Хайдушки поляни като се връщахме.
Пътеките вървят сред прохладна и тиха гора през повечето време. Само основният черен път на връщане беше малко по-открит. Пак се движеше в гората, но дърветата бяха отстрани и нямаше много сянка.

Описание на маршрута

Над село Манастир

Тръгнахме нагоре покрай хижа Хайдушки поляни, малко по-нагоре от нея през вилно селище „Четирите сезона“. И двете места работеха. От там следвайки червената маркировка стигнахме хижа Преспа. При нея имаше паркиран лек автомобил, но зданието изглеждаше необитаемо.
При хижа Преспа срещнахме само две кученца.
Тази част от прехода вижте на картата тук.

След хижа Преспа продължихме още известно време да вървим по червената маркировка. Тази червена маркировка е част от международни маршрут Е8 „Рила – Родопи“. Ако обичате да четете пътеписи, погледнете този – “Международен маршрут Е8 „Рила – Родопи“”

За да стигнем село Манастир трябваше да свием на правилното място по синята маркировка. Този разклон не е добре указан на яве. Влади успя да хване пътеката по картата на телефона. Щом тръгнахме по синята маркировка, скоро пътеката стана широк горски път. На места се повяваха и табелки за село Манастир.

След не много време горският път излезе на асфалтирано шосе. Оказа се (Влади провери после) че това шосе свързва град Лъки със село Манастир и след него село Давидково. Имаше трафик по пътя.

Мемориалът “Пресвета Богородица”

След кратко ходене по асфалтирания път стигнахме до разклон с голям кръст. Там имаше табели за няколко посоки. Забелязахме и арка с надпис “Св. Богородица”.
Питахме мъж от групичка пристигнали, които се изкачваха нагоре към арката и горичката, какво е това място. Той отговори, че е много хубаво – има параклис, сцена, чешма и беседки за пикник.

Беше само на 100 метра от основния път. Решихме, че няма да е никакво усилие да се отбием и ние да видим мястото.

Добре че го направихме. Този комплекс за почивка е изграден на една просторна поляна оградена от красива иглолистна гора. На поляната се белееше малък параклис. Имаше няколко беседки, една чешма с разкошна планинска вода, малка дървена сцена, огнища за барбекю. Един по-голям навес с редици от маси и пейки е оформен като кръст.

На тази поляна се организира Родов събор на село Манастир.
Тук седнахме защото ни хареса мястото. Хапнахме, насладихме се на природата и изграденото от хората.

Част от информацията на таблото: “Мемориалът „Пресвета Богородица се построи през 2010г по повод 120 годишнината на с. Манастир, с благодарност и преклонение към дедите ни основали селото и в прослава на Пресвета Богородица, за благословената закрила и подкрепа.
…..
Мемориалът е построен със средства и труда на всички манастирци, по инициатива и ръководство на орг. Комитет с предс. д-р Никола Тодоров.
Всяка година се провежда събор „Среща на поколенията“ през август, съботата преди Голямата Богородица.
Изграждането на мемориала ни обедини всички манастирци.”
Хубавата чешма. Още снимки от мемориалния комплекс може да разгледате в галерията тук.

Пак по асфалта до селото

Към село Манастир от това място за отдих се стига най-ясно, но не бързо по асфалтовия път.
На картата Влади видя по-пряк маршрут през гората. В действителност утъпкана пътека, където сочеше картата не открихме. Не ни се свираше в храсталака. От опит знаем, че понякога и картите могат да подведат.
Шосето до селото обаче беше много обиколно, слънчево и минаваха автомобили.
След известно ходене по него си опитахме късмета с ново свиване в гората, което този път ни изведе на пътека над селото. Вярно беше доста тревясала, явно не я ходят много хора, но все пак по нея и с картата се спуснахме до къщите.

На нас този асфалтов път днес ни се вижда най-обикновено шосе, като всички други. Пренаситени от бетона в града, не само че не ни впечатлява манастирското шосе, ами направо се чудим как да свием някъде в гората, за да избягаме от него. Жадни сме за зелено. В едни други времена, обаче този път е бил повод за голям празник. Ето какво прочетохме за това шосе на информационно табло в селото. Споделям откъс от целия текст.

“Кратка История за идеята, инициативата и строителството на Югово – Лъки – Манастир

Два главни пътя свързвали Манастир с пазарите. Единият минавал през връх Свети Илия – Тузлата, покрай Енихан – Каракулас – Аква тепе – за Тополово, общо 55км., а другия – през Балкан махала – Крушово – Мостово за Тополово.
Най-тежките и тъжни спомени на манастирци за свързани с тези два пътя за Тополово, които взели не една жертва и са свидетели на не една драматична преживелица.
Преодоляването на страшните планински пътища изисквало и яки мулета. Мулето за манастирския жител представлявало голяма ценност, защото без помощта на това жилаво и яко животно той не е могъл да пристъпи нито крачка.
Манастирци разбрали, че без път животът им няма да е истински живот и още след Общоевропейската война започнали да обсъждат свързването на селото с шосе.
Сериозно се подема въпросът за шосето през 1923г. Това се случва през първия мандат на кмета Славчо Дичев. След нескончаеми молби, заявления, изложения и делегации Министерството на благоустройството се съгласява да изпрати бригада инженери, за да проучат трасето на искания от манастирци път….
На 13 октомври 1948г. Шосето стига до с. Манастир. Цялото население излиза на този ден, за да срещне първия камион, който пристига в 9 часа и е посрещнат с викове „ура“.
Така завършва едно дълго и трудно, но славно и героично дело – строителството на пътя Югово – Лъки – Манастир.”

Село Манастир

Село Манастир

“Село Манастир се намира в Преспанския дял на Родопите, в северните склонове на връх Преспа. Село Манастир е основано на 8 септември 1890 година. Според преданието селото е основано върху останките на старо селище, близо до срутен манастир, оттам идва и името му. Основателите на Манастир са преселници от село Давидково, чиито домове след Освобождението са останали отново в границите на Османската империя. В желанието си да избягат оттам, Тодор, Никола и Вълчо Куртеви заедно със сестра си Рада и майка им Ружа преминават билото, по което минавала границата с Османската империя. Така се озовали на родна земя и изградили селото.”

bg.wikipedia.org

В село Манастир отидохме до площада, взехме си сладолед и седнахме там за почерпка. Направиха ни впечатление плакатите за различни събития, които се организират в селото. Едно беше в деня на нашето посещение, но нямаше как да останем за него, защото беше вечерта. За тези инициативи, ако ви е любопитно може да научите на фейсбук страничка за селото – Село Манастир.

Водопада “Свети Дух”

“Височината му е около 15 м и е най-пълноводен в периода април – юни. Водопада е разположен на река Манастирска и отстои на около 1,5 км пеша от центъра на село Манастир. Обявен е за природна забележителност през 1965 г., а местността с площ 0,5 ха около него е защитена.” waterfallsbg.info/vodopad-sveti-duh

От центъра на селото има посочена табела за екопътека до водопада „Свети Дух“. Маршрутът е обозначен, но си има известно катерене от селото и после стръмно слизане до водопада. Имаше на няколко места чешмички и беседки за отдих. Не далеч от водопада, стълбите слизащи надолу бяха счупени и ни се получи участък на преминаваме с повишено внимание.

Самият водопад „Свети Дух“ е много симпатичен. Има два пада. Намира се в горичката.
Поседяхме малко и тук, поснимах, разхладихме краката и с нови сили се закатерихме на обратно. Пътеката може да бъде и кръгов маршрут, който пак слиза до селото. Ние обаче трябваше да хванем пътя към Хайдушки поляни.

Докато стигнем този широк и равен горски път се побъхтахме нагоре. Това за целия ден беше най-сериозната ни денивелация. Равния път, по който се върнахме до Хайдушки поляни на картата е маркиран с жълта и зелена маркировка. Води се даже екопътека “Дългите блата”. По него има поне десетина места с чешмички и беседки за почивка.

Стигнахме поляните към 16:30 часа.
Взехме по един хладен душ. Направила съм душа саморъчно, хахаха. Едно шише от 2л, на което капачката съм надупчила с гореща игла. Някой може да се смее на нашето самоделено проспособление, но то върши отлична работа (стига да има кой да ти полива). След дълъг преход, да отмиеш праха и солта от себе си е истинско блаженство.

Горски лакомства

По маршрута успях да се нагостя с диви ягодки, малко боровинки и даже няколко малинки.

Галерия

Снимки от разходката вижте в албума Село Манастир и водопад “Св. Дух”

Още статии за същото пътешествие

Хайдушки поляни – отмора в Родопите

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.