Хайдушки грешки
Преди две години решихме да направим преход по маршрут в Централен балкан. Тогава се обаждах на няколко хижи, за да проверя разрешено ли е опъването на палатка в близост до тях и колко струва.
Типично в мой стил малко се обърках с имената. Звъннах на хижа Хайдушки поляни вместо на хижа Хайдушка песен. Вярно все хайдушки са, но едната е в Родопите, а другата в Стара планина. Освен че се посмяхме на моята грешка, още тогава си казахме, че някога ще посетим и Хайдушките поляни.
Отвори се уикенд прозорец
Последния уикенд на юли беше удобния за нас прозорец откъм свободно време и благоприятни климатични условия. Събрахме си багажа и поехме отново към Родопите.
Планът беше – две нощувки на Хайдушки поляни, кръгов преход в околността (през втория ден) и втори опит за тази година да минем пътеката над Смолян “Каньонът на водопадите”.
Предишният опит беше през зимата и дебелите преспи сняг затвориха пътят ни още в самото начало. Статията вижте тук. След като сега, при слънчев юлски ден, видяхме какъв е характерът на маршрута заключихме, че и по-малко да беше снегът, нямаше да е подходящо да рискуваме катерене по счупените и хлъзгави мостчета и стълбички през март.
Бягство от градската среда с елементи на екшън
Рядко ни се е налагало да пътуваме, когато всичко тръгват на някъде. Нарочно сме си избирали време, в което трафикът не е чак толкова натоварен.
Този път нямаше как да избегнем пиковия период. В петъчния следобед сякаш целия столичен народ реши да бяга от града. И ние с всички.
По магистралата се превърнах в кълбо от стрес. С по 120км/ч се изпреварваха автомобили от ляво и от дясно. После се нагнетяваха едни в други и спираха рязко на милиметри от нас. Шмугваха се едни пред други като в някоя електронна игра с много животи. Беше неприятно. Даже не ми хрумна са извадя фотоапарат да снимам пейзажите пътьом.
Свихме към Пловдив, по околовръстното имаше някакви ремонтни дейности и се виеха едни предълги колони с превозни средства. Следвахме указателните табели за алтернативен маршрут, които „толкова добре указваха“, че накрая се озовахме в самия град Пловдив.
Петък вечер, час пик, светофарите едвам успяваха да пуснат половината ръмжаща опашка. От начало опитахме да видим светлата страна на нещата. „Е, нищо де“, говорехме си, „ще минем през града, приятно е да си припомним за нашето Мартенско пътуване тази година.“ Минахме обаче много светофари, а гугъл показваше безчувствено, че само сме преполовили центъра на града.
Най-накрая се измъкнахме от градската лудница. Минахме Асеновград. Навлязохме в недрата на Родопите и си поехме дъх.
До Хайдушки поляни
От Асеновград, стигнахме до малкото миньорско градче Лъки. Минахме и през няколко родопски селца и накрая стигнахме разклон сочещ към Хайдушки поляни. Пътят след разклона някога отдавна е бил даже асфалтиран. Днес асфалта е разоран, надупчен или съвсем липсващ. Може да се мине с лек автомобил, но караш все на първа скорост и се упражняваш в слаломиране.
Преди Хайдушки поляни се минава близо до хижа Момчил юнак. До хижата не се отбихме, но споделям мнение на моя позната, която беше там преди дни. Тя каза, че мястото е много добре поддържано. Храната е отлична и хижарите („млади хора, българка и аржентинец“) са много гостоприемни. Ако палатката не е вашият дом, може да опитате тази хижа.
Стигнахме най-накрая
Стигнахме местността Хайдушки поляни. Тя се намира на 1700м надморска височина. Там е малкото язовирче „Картола“, има няколко вили, хотел, хижи, бунгала, чешми, беседки и затворен към датата на нашето посещение ресторант.
На Хайдушки поляни през август се провежда традиционен събор. Тази година ще е на 7 август.
Живописната природа
Като природа местността Хайдушки поляни е много живописна, просторни поляни, стройни иглолистни горички, които се оглеждат във водите на водоема, баирчета нагънати меко наоколо.
Популярност на мястото – преминаващ и почиващ човекопоток
През двете вечери, в които ние нощувахме на палатка през поляните се извървя много народ. Някои минаваха пеш, някои – с високо проходими превозни средства нагоре, надолу по прашните пътища към хижа „Хайдушка поляна“ (хижата работи), вилно селище „Четирите сезона“ над нея, в другия край на язовира хотел Родона или някоя частна вила.
Едни се съобразяваха доколкото могат с прашния път и пъплеха внимателно покрай пешеходните летовници, други профучаваха с бясна скорост и вдигаха прах до бога.
Сутрин и вечер край бреговете на язовира се редяха рибари.
Като спокойствие мястото малко се отдалечава от нашия вкус към усамотение. Най-голямото ни предизвикателство през двудневният ни престой бяха хората, които надуваха силно музика.
Другите летуващи
Освен нас в друг край на поляните сред едни борове имаше и голяма групичка къмпингуващи. От опит знаем, че това е условие за шумни забави до късните часове. За да избегнем тези преживявания се настанихме далеч от техния лагер.
Но когато има хора наоколо все ще се намери някой да вдигне врява. Втората вечер на около 150 м от от нас, от една вила включиха колонка и засилиха музиката като в дискотека. Даже и тапи за уши не помагаха. Слава богу партито приключи към 23:30ч
Магическите утрини
Утрините бяха великолепни. Към 6:30ч народът все още не се беше пробудил. Истински се наслаждавахме на тези часове тишина. Приготвяхме закуска, храната за прехода през деня и с чашка кафе се препичахме на първите за деня слънчеви лъчи.
Мястото за палатката
Палатката изпъвахме на мека трева на поляната. Като твърдост, със самонадуваемото дюшече, върху тази трева за мен специално лежането беше по-удобно от матрака у дома.
Първата нощ беше по-хладно (не студено), втората като се снижиха облаците стана меко и даже топло. Заваля дъжд. Трополеше сънливо по външния слой на палатката, а ние вътре на сухо се наслаждавахме на тази природна музика.
Подуха и малко вятър. Неговият дует с шумящата материя на платнения ни дом не беше много хармоничен, но за радост това музикално изпълнение беше кратко.
Кръгов маршрут
Преходът, който направихме през първия ни цял ден (събота), беше кръгов. Лек, разнообразен, зареждащ и пълноценен. Стигнахме до хижа Преспа, случайно попаднахме на чудесното място за отдих „Св. Богородица, Успение“. Слязохме до село Манастир, до водопадът Свети духа и после завъртяхме обратно нагоре към поляните. Описание на маршрута и впечатления от видяното ще споделя съвсем скоро.
Галерия
