Всяко зло за добро, така попаднахме на язовир Жребчево

Язовир Жребчево беше последното място, на което останахме да нощуваме по време нашето майско пътешествие до Еленския балкан.
До язовира стигнахме, защото другото предвидено място за бивакуване не ни допадна.

Хайдушка поляна

Влади беше видял на картата място наречено Хайдушка поляна.
Мястото е изходна точка за преход към хижа Чумерна. Предните дни даже си обсъждахме възможност да се качим още веднъж до хижата по този различен маршрут. В началото на август на Хайдушка поляна се организира регионален събор и приижда множество народ.
На теория Хайдушка поляна звучеше като място с прекрасни възможности, даже имало и вода.

Когато стигнахме там обаче на поляните имаше пуснати на паша коне, а във въздуха се носеха рояци конски мухи. Гората наоколо беше някак схлупена, счупена и начумерена.

Изобщо, ако приемем концепцията, че местата си имат свой индивидуален характер, енергия, тогава Хайдушка поляна не съвпадна с нашето търсено усещане. Атмосферата беше някак тежка и пуста, като призрачна.

Призрачен град – Шешкинград

Като казах призрачна тук май е подходящо да спомена, че като се продължи по пътя след Хайдушка поляна се стига до един изоставен миньорски град – Шешкинград. За него може да ви е интересен този пътепис – “Шешкинград – изоставеното миньорско селище, за което едва ли сте чували”.

Може да имаме късмет при Хижа Буковец? Да, ама не

След Хайдушки поляна, решихме да си опитаме късмета при хижа Буковец. Щяхме да попитаме дали е удачно да се пренощува там. Да изпънем палатката на тревните площи до хижата.

Когато стигнахме при хижата, тя също изглеждаше мрачна и неприветлива. Имаше два паркирани автомобила до основното здание, хора обаче не намерихме. Входната врата на хижата беше заключена.
Тук също атмосферата не ни покани да останем.

Идея за нощувка на язовир Жребчево

Продължихме по основния път надолу към град Твърдица. Следяхме едновременно на картата и отбивките по пътя за подходящо място да нощуваме. При едно от спиранията Влади разгледа картата на района и предложи да слезем до язовир Жребчево, там имало места за лагеруване. На самия язовир има и два платени къмпинга.

Вече денят преваляше. Имахме още път до язовира. Това не единствени случай първоначалната ни идея за нощуване да не сработи. Просто тогава импровизираме в движение. Според мен подобни предизвикателства правят пътешественика гъвкав и адаптивен.

Спуснахме се до Твърдица. Подминахме града, после град Гурково. Минахме през римски мост, който е част от главното шосе. Наша цел беше село Паничерево. При селото свихме по черен път към язовир Жребчево. Движехме се много бавно по коларския път и се надявахме, че ще успеем да стигнем в близост до язовира.
Нашата кола е лека и възможностите за преодоляване на неравен терен са ограничени.
Пътят зави покрай прекрасни ароматни розови градини. Още няколко метра и приближихме бреговете на язовира.

Сърцето ми ликува

Еха, каква живописна гледка се отвори пред очите ни като стигнахме брега на язовир Жребчево. Сърцето ми ликуваше, това беше нашето място. Просторно, красиво, приветливо, равен бряг с ниска трева (отлично място за палатка). Всяко зло за добро. Ако не бяхме си тръгнали от Хайдушка поляна, нямаше да попаднем на този чудесен водоем.

Паркирахме. Влади започна да изпъва палатката, аз да готвя вечерята.
Междувременно духаше много силен вятър. Освен със специално пригодения да пази завет параван за котлона, трябваше да сложа и масата странично, за допълнителна преграда.

За да не духне и нас с чиниите за вечеря, разположихме масата и столовете почти прилепени до колата. Там беше завет.
След вечеря Влади премести колата от тази страна на палатка, от която духаше вятъра, за да я предпази от него.
Предимството на силния вятър беше, че комарите и другите насекоми се бяха скрили.
През нощта вятърът утихна.

На следващата сутрин посрещнахме изгрева, но не закусвахме край язовира. Бяхме решили, че ще минем през Нова Загора и Стара Загора пътьом. Там все щяхме да си намерим нещо за хапване.

Като подминахме село Паничерево свихме на още едно място към язовира. Там имаше няколко каравани, кемпери и една палатка. Язовир Жребчево ни се видя много живописен. Наоколо са нагънати меко зелени хълмчета, разстлани са широки поляни. Освен това бреговете на язовира са полегати и лесно достъпни.

Информация за язовир Жребчево

След като се прибрахме прочетох за язовир Жребчево.
Той е четвърти по големина в България. Строен е пет години, от 1964г до 1969г.
Три села са били потопени при неговото изграждане, едното било Жребчево, от там името на язовира днес. Река Тунджа е която тече тук.
На отсрещния бряг на язовира днес стоят останките на църквата „Св. Иван Рилски“ част от потопеното село Запалня.

Винаги се питам как ли се е стекъл животът на хората изселени от местата, които са били потопени. Сега четем за селата като далечен исторически факт, но тези села са били домове. Страдали ли са жителите при тази принуда да напуснат домовете си?

Днес язовирът се използва за напояване, за риболов и почивка. Нивата на водата през лятото значително спадали.
Ако обичате да почивате край язовири, отбележете си и язовир Жребчево.

Още снимки от язовира може да разгледате в галерията тук. Към снимките има пояснения.

Други статии от същото пътешествие:

Горна Оряховица, екопътека Чуруковец – Камъка – хижа Божур

Христовски водопад, прохлада в Еленския Балкан

Към връх Чумерна от село Мийковци

Екопътека Марков камък – махала Усоите, Еленски Балкан

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.