Марков камък - махала Усои, кръгова екопътека до Елена

Ако човек е на почивка в гр. Елена или околността и се поинтересува, които са природните забележителности заслужаващи посещение, със сигурност ще разбере за две – Христовски водопад (за нея разказах тук) и екопътека Усои-Марков камък.

Начало на маршрута

На няколко места в интернет беше описано, че маршрутът започва от хотелски комплекс Усоето. Комлексът се намира в махала Усои. Влизало се в двора на комплекса и някъде там имало табели за екопътеката.
Съществува обаче и друг маршрут и ние избрахме него. Видяхме го случайно. Ето как.

До Елена на пазар

След втората ни нощува край река Борущица, хранителните ни провизии бяха попривършили.

В най-близкото село Мийковци, хляб нямаше. Решихме да се отклоним пак до град Елена, там щяхме да възстановим запасите. Исках да взема от Елена като сувенири и малки тенекии сирене за близките. Във фирмения магазин на популярната фирма „Елена“ обаче малките и средни метални кутии бяха свършили. Била разпратена продукцията по големите вериги, че щяло да има промоция. Толкова за сагата да си купиш сирене “Елена” от Елена.
Влади си взе само едно парче мек кашкавал, да има за обяд и вечеря и после от супермаркетче в града си набавихме хляб, лютеница и разни гризини.
За вечеря бях предвидила елда с гъби и подправки.

Пътувайки от село Мийковци към град Елена, на основния път видяхме табела (обозначена е и на картата в гугъл) за начало на туристически маршрут Марков камък. Там край пътя има подходяща отбивка, където може да се остави автомобила.

След пазара в Елена се върнахме на същата отбивка. Ако се идва от град Елена, тя е малко след отклонението за махала Усои.
Предпочетете ли варианта с изходна точка – Хотелски комплекс Усоето трябва да свиете при това отклонението към махала Усои. Ние го подминахме и паркирахме на отбивката край основния път.

Кратка и дълга разходка по екопътека Марков камък – махала Усои

Ако на човек не му се върви много или не разполага с достатъчно време, от мястото където паркирахме може да се стигне само до Марков камък и после човек да се върне по същия път.

Имате ли сили и време обаче непременно си изберете целия кръгов маршрут. Обозначен е като екопътека Марков камък – махала Усои.
Пътеката много приятно ни изненада с разнообразие на терена, растителността и останалите природни забележителност по нея (освен Марков камък).
Минахме през гъста гора, по стръмен баир, по равна пътечка с разредена гора и нашарена от скали. Имаше светилище, скали за покатерване и панорамни гледки. На няколко пъти имах усещането, че сме в Родопите. В един от участъците на маршрута Влади определи околния пейзаж като подобен на природата в Ситония.

Трудност, продължителност и маркировка

След Марков камък, костенурката — Влади е върху едната скала оприличена на голяма костенурка.

Маркировката по екопътека беше отлична. Има и табели посочващи различните забележителности.
От мястото, където оставихме колата се тръгва нагоре по стръмна пътека. Ние тъкмо бяхме хапнали и баира ни се видя малко предизвикателен. След хапване е желателно човек да ходи по равно. 😄
Денивелацията се трупа бързо. От Марков камък се отваря широка панорама към равнината. След Марков камък пътеката пак продължава да се катери нагоре до една наблюдателница. Там се вееше българския флаг и ни приканваше да продължим. Както името само говори за себе си, наблюдателница, гледки имаше и тук. На това място е сложена и маса с пейка. Когато ние стигнахме, на нея седяха мъж и жена по-възрастни от нас и сърбаха топло кафенце от термос. Горска идилия.
Питах ги откъде са се качили, те бяха избрали изходна точка хотелския комплекс.

След наблюдателницата пътеката лека по лека започна да се изравнява. Минахме през скални образувания оприличени на костенурки. Поспряхме и при така нареченото светилище. Скалните светилища ги свързвам най-вече с Родопите, защото там сме посещавали такива.

Раюв камък – да оцветим разходката и с малко с адреналин

Стигнахме разклонът за Раюв камък. Ако решите да го посетите, пътечката до там е леко отклонение и после пак трябва да се върнете по нея до разклона.

Раюв камък не е съвсем лесен за покатерване. Нямаше стълба или въже. Аз с голям зор се качих на него.
Отгоре му останах да си седя. Гледах си панорамата така седнала, защото макар и достатъчно голяма площта отгоре му, бях изхабила цялата си смелост за покатерването. Повече запаси кураж не ми бяха останали, за да се изправя.
От Раюв камък има разкошна гледка. Вижда се в далечина и язовир Йовковци.

След Раюв камък още малко равно и пътеката започна да се спуска надолу към махала Усоите.
Единствения участък, който не ни допадна по този кръгов маршрут беше в края. Кален горски път с дълбоки коловози (пълни с вода) издълбани от гумите на камиони.

Махала Усои

В махала Усои цареше приятно спокойствие.
Мислехме да се върнем до колата, като продължим по пътеката от нейното начало при Хотелски комплекс Усоето, но променихме плана. На входа на двора стоеше отвързано куче, неприятелски лаеше и белеше острите си зъби. Предпочетохме да не влизаме в конфликт с него. Продължихме по асфалтовия път. Не минаваха много автомобили, а и беше равно. За около 10-15 минутки стигнахме разклона при основния път и от там още 7-8 минутки до колата.

Продължителността на целия маршрут за нас беше 3 часа и 20 минути.

Бяхме се поизморили от жегата, а и времето напредна, затова поехме към последното място за нощуване. Това място ни въвлече в ситуацуя всяко зло за добро, но за нея ще разкажа в следващия пътепис.

Повече снимки от екопътеката може да видите в галерията Марков камък – махала Усои. Към снимките има пояснения.