Горна Оряховица, екопътека Чуруковец – Камъка – хижа Божур

Към Еленския Балкан решихме да поемем по две причини – прогнозата за времето и обещание от миналата година.
За много места из страната синоптиците предвиждаха дъжд и гръмотевици. Шансът прогнозата да е вярна е относителен, но при условие че в Елена три дни щеше да грее слънце, защо да си играем на тото.

Миналата година минахме през град Елена. Пак беше много зелено и красиво. Тогава не разполагахме с време за ходене по екопътеките из района и затова си обещахме, че някога пак ще се върнем. Това някога се оказа сега, в почивните дни около 24ти май.

Набелязахме си няколко дестинации, стегнахме катуна и тръгнахме в ранни зори на 21 май, събота. Първата ни спирка щеше да е в град Горна Оряховица. Не бяхме ходили там. Освен традиционните градски диагонали имахме намерение да направим и един кръгов маршрут по екопътека над града.

Къде да отидем – малко за организирането на нашите пътешествия

За интересните природни забележителности и екопътеки се ориентираме най-често чрез информацията посочена в богатия и много ценен сайт opoznai.bg. Понякога в различни авторски блогове с пътеписи и ютюб канали също се натъкваме на идеи за интересни места.

После сверяваме прочетеното с наличните посочени маршрути в картите на bgmountains и windymaps. Да провери дали теренът (когато става дума за горски или селски пътища) е проходим за обикновени леки автомобили, Влади хвърля по едно око на гугъл.
Случва се разбира се понякога да има разминаване на очакване и реалност, но нашите пътешествия имат заради това лек нюанс на приключенство. Никога не си напълно сигурен какво ще видиш и какво следва.

За някои хора подобен род пътувания са излишни главоболия. Затова има туристически фирми, които организират стройни пътувания, по проверени маршрути, с ясни дестинации и липса на неочаквани импровизации. Такива еднодневни и няколко дневни екскурзии имат безброй предимства и със сигурност са добра възможност за всички, които не намират за любопитно да се оставят на пътя и обстоятелствата да ги водят. Нямаме против и такива пътувания, но по са ни на сърце самоорганизираните. За предимствата на двете форми на екскурзии писах преди време тук.

Екопътека Чуруковец – Камъка – хижа Божур

Маршрутът Чуруковец – Камъка – хижа Божур – Чуруковец е кръгов.

Характер на екопътеката

От начало пътеката се движи през хубава зелена горичка. Ходенето не е тежко. Малко преди да се стигне платото Камъка има изкачване, но нищо драматично. След като се стигне природната забележителност Камъка, маршрутът продължава известно време равно, по платото. Предизвикателство тук се оказаха разхвърляните каменни късове. Останали са, според някои археолози от някогашна крепостна стена съществувала от 5 век пр.н.е. до 1 век пр.н.е.
Ако ви е интересно сведения за Тракийската антична крепост може да прочете тук.

На платото Камъка имаше много цветя, панорамни гледки, но и много мушици, които настоятелно опитват да се пъхнат я в носа, я в очите, ушите или устата, ако решиш да приказваш. В такива ситуации все се каня да си купя от онези туристически мрежести воали, които за измислени точно срещу такива заблудени летящи насекоми.
След платото екопътеката пак навлиза в гората и се спуска надолу. Горската пътека, скоро се събира с основния асфалтиран път, който води до хижа Божура. Гората и тук много ни хареса.

Панорама към Горна Оряховица
Късове от античната крепостна стена, на платото Камъка.
И много цветя.
След платото пътеката отново влиза в сенчеста гора.
Път до Арбанаси

След хижа Божур има и път, който може да отведе чак до село Арбанаси. В Арбанаси сме ходили преди време. Сега не ни беше цел. Опознавателно обаче се разходихме по пътя и ни хареса. Той се движеше ту в гора, ту сред разкошни открити поляни. Денивелацията в тази част е абсолютно незначителна. Пътят е подходящ за велотуризъм. Срещнахме и велосипедисти, и ездачи на коне, и водачи на разни шумни високопроходими моторни превозни средства.

Поляни.
Гори.

Малко преди да стигнем Арбанаси обърнахме обратно да се връщаме. При хижа Божура, преценихме, че няма нужда да почиваме там. Първо не бяхме чак толкова изморени, второ на една от масите за пикник на поляната се беше събрала групичка младежи, които заглушаваха природните звуци (птички, вятър, насекоми) с колонка от която дънеше силно попфолк.

Не е попфолка, което ни отказа. Проблемът е, когато без съобразяване завземаш околното пространство със своето шумно присъствие. Честно, не го разбирам още това колонкаджийстване на открити пространства. Нали си в природата за успокоение уж, за почивка уж. Какво пречи да послушаш птичките? Ако не искаш да ги слушаш, а ти се ще музика, сложи си слушалки. Ама разни хора, разни представи за релакс.

Маркировка по екопътека Чуруковец – Камъка – хижа Божур

Паркирахме на отбивка при механа Чуруковец. До там се стига лесно по асфалтов път. Този път продължава и по-нагоре, но на нас ни се ходеше вече по горска пътека.
Пътеката, по която поехме пеш е добре маркирана има червена и синя маркировка. Маршрутът е посочен и в map.bgmountains.org. Червената маркировка е за пътя през платото, синята директно към хижа Божур. Ние се качихме по червената и слязохме по синята.

Целият кръгов маршрут с лекото отклонение към Арбанаси го направихме за 3 часа и 40 мин. – от 10:40 до 14:20)

Опознавателен диагонал из Горна Оряховица

За да не преразказвам излишно неща прочетени на други места оставям директно линк. В официалния сайт на Горна Оряховица (g-oryahovica.bg) има част „За туристи“, където може да прочетете полезна информация за географията, историята и културата на града и общината.
По преброяване към 2021 г, населението на града е 27 317 жители.

След горската разходка по екопътеката над Горна Оряховица, слязохме обратно в центъра на града. Паркирахме при Кауфланд. Централният площад „Георги Измирлиев“ е на близко пешеходно разстояние от хипермаркета.
Площадът беше облян в светлината на следобедното слънце. Тук-там минаваха хора, но атмосферата беше много спокойна. Хапнахме на пейка в една сенчеста градинка в центъра недалеч от общинския пазар. До пазара не отидохме, защото бяхме планирали още една спирка преди да се установим за нощуване. Искахме да видим през този първи ден и Христовски водопади.

Усещането ни за Горна Оряховица от краткия пешеходен диагонал беше приятно. Екопътеката над града също ни допадна, така че ако сте някъде в района и имате време направете си спирка там.

Още снимки от разходката по тази екопътека над Горна Оряховица може да видите в галерията. Към снимките има описания.

Други статии от същото пътешествие:

Христовски водопад, прохлада в Еленския Балкан

Към връх Чумерна от село Мийковци

Екопътека Марков камък – махала Усоите, Еленски Балкан

Всяко зло за добро, така попаднахме на язовир Жребчево

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.