Бистришки водопад, панорамна площадка “Софраджик” и горски дом „Самоковището“

Да нарека ли маршрута екопътека се чудя?

След Дупница се стига до село Бистрица. От края на селото, малко над църквата има обособен паркинг. Към датата на нашето разхождане беше безплатен. Там оставихме колата.

От този паркинг започва туристически маршрут, който е споделен за пешеходци и високопроходими автомобили. В гугъл пътят е посочен като екопътека „Самоковището“. Дължината е около 9км в посока, а като трудност за ходене – съвсем лек.

към Бистришки водопад
Това разделение е в началото на маршрута, после пътят за пешеходци и моторни превозни средства става споделен.

В самото начало при селото има и пешеходна пътека, която тръгва стръмно нагоре. Тя не беше много ясно маркирана, та успяхме за миг да я изгубим. С гледане в картите на телефона си намерихме посоката. В крайна сметка този участък тип – горска пътека е кратък и скоро стига до широкия черен път. От там ходенето е все по него.
Заради това че се върви по път, по който преминават и моторни превозни средства се чудя може ли да се брои за екопътека. Кое ще му е екото, ако дишаш бензина на преминаващи джипове и мотори?

Ние случихме на снежен слънчев ден и ни задминаха само два автомобила. Единия беше джип, другото някакво високо чудо, дето не знам какво точно е.
През останалото време си ходихме спокойно и се чуваше само шума на реката и понякога някое птиче предвещаващо идването на пролетта.

Панорамна площадка „Софраджик“

Панорамна площадка Софраджик

Софраджик е името на местността. Панорамната площадка може да се види от селото. Не е много ходенето до нея. Гледки има, нали е панорамна. Виждат се селата Бистрица, Самораново, град Дупница, в далечината още едно село, не мога да преценя кое е. На север се белееше шапката на Витоша, а на югозапад надничаха върховете на Осоговската планина.

Панорамната площадка си имаше кучета пазачи. Разлаяха се като дойдохме, бяха и свободни, но не бяха наистина зли. Тропнахме им с щеките и се затичахме заплашително към тях и те побягнаха. На връщане ми се стори, че едното от тях лежеше долу в селото на припек.

Бистришки водопад

Бистришки водопад

Чудих се за кратко да взимам ли статива, нали водопад щях да гледам. Не ми се мъкнеше обаче още тежест. Пък и предполагах, че ако е много слънчево стативът няма да постигне голям ефект. Ако е по-сумрачно все ще закрепя фотоапарата на раницата или на нещо друго. Представих си и че е възможно водопадът да е заледен. Температурите през последните дни бяха ниски, зимата още не си беше тръгнала.
В крайна сметка Бистришки водопад наистина се оказа една красива ледена скулптура. Съвсем малко на места падаше част от неговата вода.
Водопадът се образува от река Бистрица. Неговия пад е каскаден тип, пада на няколко етажа.
Пътят минава по мост точно над реката, след водопада.
През лятото предполагам лесно може да доближиш камъните около вирчето на водопада, но сега всичко беше покрито със сняг, а вирчето заледено. Затова погледахме, и снимах само от моста.
Надявам се още тази година да видя Бистришки водопад, вече пенлив и шумен. От село Бистрица има маршрут чак до хижа „Иван Вазов“. Преходът е по-популярен на обратно от хижата към село Бистрица, но не пречи да се мине и нагоре.
Признавам за момент като ми разказа Влади някакви възможности за такива по-далечни преходи, избягах от настоящето и се пренесох директно в юли месец.
Знам, че плановете не се реализират на всяка цена, но пък мечтаенето също носи хубаво чувство.

Места за отдих

По пътя има няколко места, които са обособени за отдих. Има направени маси с пейки, навеси. Част от тях бяха в близост до реката, която красиво се виеше край пътя. Изглеждат много привлекателни за приятен горски пикник. При тези места бяха поставени големи информационни табла с посочени на тях – името на местността, например – местност “Пиличик”, местност “Влашка Бара”, “Мала Река”, “Егречището” и т.н. и карта указваща обектите по маршрута. Краят на маршрута са морените при Горски дом „Самоковището“ наречен на едноименната местност. След местността “Черната скала” се преминава от територията на Държавното горско стопанство към територията на Национален парк “Рила”.

Лед и сняг по пътя

към Бистришки водопад

В началото пътят беше повече сух. Постепенно като се изкачихме нагоре започнаха да се редуват участъци от лед, сняг, чакъл. След Бистришки водопад пътят стана изцяло снежен. Влязохме сякаш през невидима врата в царството на зимата. Снегът беше утъпкан, но дебел. Приказна гора, зимна реката край пътя пееше на места под леда, на места се показваше над него. Дърветата – високи иглолистни. Понякога се събираха в красиви тунели. Безкрайно спокойна усетихме гората в този снежен ден.

Ледени висулки

Още долу, преди да стигнем самия Бистришки водопад, на места по скалите където се е стичала вода, се бяха оформили невероятно красиви драперии от ледени висулки.
На едно място Влади беше спрял и ме изчакваше, защото там имало нещо, на което със сигурност съм щяла да възкликна с „Уау, ехааа“.
„Ледени висулки нали“, отвърнах аз като си мислех, че няма да са по-различни от другите, които видях по пътя преди тях. Като стигнах до място при Влади не се стърпях, „Уау, ехааа“ започнах да се дивя захласната по красивата феерия. Широка ледена завеса закачена на стената от скали. Не успях да побера цялата композиция от висулки в един кадър.
В този ден съжалих че не взех по-широкия обектив, ама нали и той е тежък.

Горски дом „Самоковището“

Около реиновирания със средства от еврофондове горския дом, има разни неприятни слухове за злоупотреби с получената помощ, за нерегламентирано ползване на обекта и т.н.
Няма да влизам в подробности, да не си развалям разказа.

Някога сградата била симпатична хижа отворена за търсещите подслон туристи. Днес горският дом, беше заключен. Разбрахме че работи само при предварителна заявка направена от група.
Сградата е поддържана, не е изоставена. Има си слънчев панел и камера за видеонаблюдение. До нея се шири разкошна слънчева поляна с няколко маси и пейки за пикник. Зад поляната и високите красиви иглолистни се изправя стена от морени.
При горски дом „Самоковището“ всъщност приключва тази така наречена екопътека.
Наоколо беше много снежно. Даже смених вълнените калцуни с гетите, защото преспите бяха до глезените.

Ресторант в гората

Чудех се къде ще седнем за обяд, вече бях доста изгладняла. В раницата си носех вкусни сандвичи и пакетче чай.
Влади се качи по стълбичките към верандата на горския дом и видя там за голям късмет една слънчева суха пейка и каменна маса. Леле, не мога да опиша с колко голям кеф се насладих на този обяд.
Чист въздух, тихо, бяло, слънчево, а над нас се надвесили красиви скални върхове.
Гладна съм, но се чудя да ям ли да снимам ли по напред. Снимах и хапнах ,и пак снимах. Акхак на гледките и се усмихвах на хубавия подарък, на щастливите обстоятелства от слънчево ден, хубаво място и добра компания.
След не много време се появиха и две момчета. Завъртяха се наоколо. Предложихме да им направим място, но избраха да седнат долу при един навес с маса и пейки.

Горският ресторант в края на маршрута беше като зарята в приказките на финала на една хубава история.

Галерия

Гледки по пътя към Бистришки водопад и местността “Самоковището”
Мека светлина в началото на деня.
В тази открита част на маршрута пътят е сух. На връщане обаче освен слънце имаше и силен вятър.
След Бистришки водопад стана съвсем снежно. Бяла приказка.
При панорамната площадка “Софраджик”
Панорамната площадка кацнала на хълма.
Гледка към Витоша от панорамната площадка.
Село Бистрица в преден план, в далечината град Дупница.
Подминахме панорамната площадка и гледките от нея останаха зад хълма.
В чудната страна на ледените висулки
Бисери край чешмата

Когато се връщахме забелязах, че повечето бисери вече се бяха стопили.

Бистришки водопад беше се превърнал в ледена скулптура
Бистришки водопад
Местността “Самоковището”
Стигнахме горския дом.
Морените до горския дом.
В ресторант на открито. 😊
Гледката от ресторанта. 😉

Други маршрути из Рила

Урдини езера. Преход в Рила края на юни.

Седемте рилски езера – Петъчна разходка из Рила (част втора)

Водопад Рилска скакавица – петъчна разходка из Рила (част първа)

Връх Ловница, Купените, Страшното и Йончевото езеро – неделен кръг през август

Страшното езеро – кръгов маршрут от ЦПШ Мальовица

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.