Орловите скали край Ардино и каскадите на река Арда, част 2

Град Ардино

След посещението на Дяволския мост се върнахме обратно до Ардино. Докато пътувахме си пожелах, дано се появят насрещни автомобили, защото хем шосето си беше тясно, хем преспите сняг отстрани го бяха свили още.
В Ардино намерихме къде да паркираме в центъра, за да направим един диагонал.
Ардино е обявено за град през 1960г.
Малко е градчето, но изглеждаше живо, а природата около него нарисувана от велик художник.
Аз се пъхнах и в няколко магазина, хем да кажа добър ден, хем да разгледам какво се продава. Накрая излязох от един от магазините (стоки за дома) и със сувенир малка тенджерка. Имах намерение да си взимам някога такава от София, но ми се видя по-приятно като ще давам пари, да ги оставя тук на търговците в това китно все още дишащо родопско градче.
Надявам се тази тенджерка сувенир да пътешества през много места из родния край и не само ;-). Надявам се също Ардино да остане живо и да има просперитет за хората в него.

Ардино сгушено в полите на Родопите.

Скално култов комплекс “Орлови скали”

Друга популярна забележителност към която може да се отправиш от Ардино е скално-култовия комплекс „Орлови скали“. Табели до мястото има още от градчето.

Счита се че скалният комплекс е свързано с тракийската култура. На Орловите скали се виждат типичните и за други подобни светилища трапецовидни дупки изсечени в скалата.

От прочетеното в интернет и на информационното табло при самите скали става ясно, че археолозите не са единодушни, за какво именно са служели тези трапецовидни ниши. Има различни теории, затова според мен не си заслужава да преразказвам неща, които така или иначе не са много сигурни. Сигурно е, че на самата скала са намерени 100 такива ниши. От тях са запазени 97, останалите са почти изличени от атмосферните условия – дъжд, слънце, вятър.
Самата скала е тип ефузивна скала или вулканична (получени от застинала лава).

В туристическия период се събира и такса от 2 лв на човек за посещение.
Екопътеката има разклон, при който в едната посока може да се продължи по „Пътека на ардинската поезия“ (маршрутът от там до скалите е 15 мин.). В другата посока пътеката е директна и стига до скалите 5 минути.
Ние избрахме кратката, защото времето беше напреднало, небето се беше намръщило и прехвърчаха снежинки. Освен това поетичната пътека беше покрита с бяла пелена. Решихме да не газим в снега.
Признавам си от бързане да снимам, не успях да се свържа с енергията на мястото. Понякога така се получава, но все още не съм склонна, да оставя фотоапарата у дома.

По екопътеката към Орловите скали

Към Орловите скали
Към Орловите скали
Към Орловите скали
Към Орловите скали
Орловите скали
Орловите скали
Прибираме щеките и потегляме към Смолян. Пътьом ще спрем до каскадите на река Арда, които са до самото шосе.

Последна спирка – каскадите на река Арда

След като тръгнахме от Ардино, последното ни спиране преди да се върнем в Смолян, беше отбивката при каскадите река Арда.

Каскада „Арда“ или „Долна Арда“ е водноелектрическа каскада в Източните Родопи по средното и долното течение на река Арда, състояща се от серия язовири, ВЕЦ и други хидро- и електросъоръжения.“ bg.wikipedia.org

Преди да изберем да видим каскадите четох, че те са най-красиви през пролетта, когато Арда е най-пълноводна. През март снеговете още бяха по билата на хълмовете и реката не беше в най-голямата си сила, но пак падаше пенлива от няколко места на язовирната стена.
При каскадите има и един въжен мост. Той води до пътека стигаща нивото на язовирната стена, откъдето те може да се видят под различен ъгъл.
Мостът не вдъхваше чувство на сигурност, но решихме да минем по него, забраняващи табели нямаше. Беше въжен мост, с метални въжета и като ходиш по него леко пружинира. Честно да си кажа бях малко на нокти с това поклащане.
Преминаването по язовирната стената обаче беше забранено, така че видяхме каквото видяхме, снимах каквото снимах и потеглихме обратно към Смолян.

Мостът

Такава табло имаше само от едната страна на моста. А и него го забелязах чак като се върнахме.
Освен че се люлееше несигурно, мостът имаше и счупени дъски.
Гледка от моста.
Бяхме паркирали ей там от другата страна на реката, на отбивка край пътя. По същия път продължихме обратно към Смолян.

Останалите статии за Мартенското ни пътуване 2022 

Дяволският мост – забележителности край Ардино, част 1

Пловдив – пирожки, турско кафе, тепета и още няколко неща

Забележителности около Смолян – водопади и екопътеки

Снежно мартенско пътуване из родния край – 2022г.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.