Иска ми се да озаглавя разказа за мартенското ни пътуване така – Снежно мартенско пътуване. Тази година беше най-снежното ни пътешествие из Родния край. Сняг нямаше само първия ден в Пловдив. В следващите дни се радвахме на бели пейзажи из набелязаните маршрути. Много бял и приказен беше и Смолян, където отседнахме в едно симпатично студио.
Ако не сте зачитали досега пътеписите в „Палитра на ежедневното“, няма как да знаете, затова отбелязвам, че това не е е обикновено пътуване за нас. Мартенското пътуване се превърна в една много хубава традиция в последните години, с която си събираме мили спомени, красиви гледки и опознаване на родния край. Първото такова реализирахме през 2017г – Мартенско пътуване (част 1) – Промяна на плановете.
Снежно мартенско пътуване 2022г – забележителности, които видяхме и които не видяхме
Първия ден в Пловдив успяхме да се отбием до всички набелязани цели – мястото със традиционните пловдивски пирожки, кафенето „Джумаята“ при джамията. Стигнахме и за възпоменателния молебен за загиналите по време на освободителните борби, който беше направен в храм “Света Богородица”. Качихме се до две от тепетата. Разходихме се из малките улички на Капана, и из уличките на Стария град.
През втория ден посетихме „Дяволския мост“ и считаният за тракийско светилище скално-култов комплекс „Орлови скали“. Поспряхме да снимам и каскадите на река Арда и минахме по леко люлеещия се над нея въжен мост.
Третия ден се бяхме запътили към екопътеката „Каньонът на водопадите“, но дебелата снежна покривка и табелата за ремонт на мостовете при каньона ни отказаха да продължим до край. Видяхме обаче Смолянския водопад, който е в самия град и се разходихме по екопътека „Невястата.
Последния ден отделихме време за вековния чинар в Смолян и руините на Червената църква до Перущица.
Климатичните условия
Първия ден, в Пловдив изгря слънчице, времето беше меко и приятно.
Вторият ден до Ардино също през деня небето беше ясно. Следобеда се заоблачи и заваля ситен сняг. Третия ден в Смолян от рано сутринта валя обилен сняг, такова беше утрото и през последния ден.
Така изглеждаше Смолян през нашия прозорец втория и третия ден.
Жълтата къща
Настанихме се в къща за гости Yellow house. Тя всъщност е място, което предлага само едно мансардно студио. На долния етаж живеят хазяите.
Студиото си имаше една всекидневна с кухненска част и спалня. Всекидневната пък разполага с тераса и гледка към част от града и на заден план хълм с красиви иглолистни. Целият градско-планински пейзаж, беше приказен заради навалялия сняг.
Първото нещо, което веднага фиксирах като влязохме в студиото беше рафт, на който стоеше стар лентов фотоапарат и фотокнига със заглавие “Старите гори в България”. Изданието е с разкошни илюстрации направени от Цветан Златанов, снимки на гори разбира се. Пък аз ценя изключително и хубавите фотографии и дърветата, така че изданието беше двойна радост за разглеждане.
После се приближих да видя какви са другите две книги на рафта. Едната беше на Дж.Р. Толкин и Кристофър Толкин “Недовършени предания” (аз нали съм фен на приказните истории, впечатлих се). Другата беше “Дзен и изкуството да се поддържа мотор” с автор Робърт М. Пърсиг, зачетох нея.
Два бяха недостатъците на студиото, но не чак толкова съществени, че да ни развалят почивката – ниският таван и външната за самата стая баня.
Главата, в по-ниските части си ударих само два пъти, не можах и да се протегна с изпънати ръце като хората нито веднъж. 😄
Хапване
С Влади не сме от най-добрите туристи-консуматори, защото в нашите екскурзии рядко посещаваме заведения за хранене тип ресторант. Причините са много. Предпочитаме да си хапваме в стаята или нещо от крак.
В случая закусвахме и вечеряхме в топлото и уютно пространство на временния ни дом, а през деня обядвахме банички с картофи някъде на открито. Пазарувахме си разни нещица от малко хранително магазинче не далеч от мястото за настаняване.
Статистика на километрите
С колата за цялото пътешествие изминахме около 650км. Пеш в различните дни сме ходили приблизително: през първия ден – 10 км, втория ден – 12 км, третия – 13 км, последния ден повече се возихме, но тогава и много валя, извървели сме само 1 км.
Останалите статии за нашето снежно мартенско пътуване
Пловдив – пирожки, турско кафе, тепета и още няколко неща
Дяволският мост – забележителности край Ардино, част 1