Пловдив – пирожки, турско кафе, тепета и още няколко неща

Не веднъж като минаваме пътьом край Пловдив си коментираме, “ще се отбием някой път за разходка в него”, харесваме града на тепетата.
Е, дойде му времето, избрахме да започнем Мартенското ни пътуване тази година с първа спирка именно там.
Направихме няколко диагонала (10км) пеша из центъра, стария град, две от тепетата и от видяното, и преживяното се затвърдиха нашите добри впечатления.

Сиво в небето, сиво в сърцето

От София тръгнахме малко преди осем. Небето беше сиво, даже прехвърчаха дребни снежинки от мраз. Дълго време по магистралата се движехме в тази сивота. Някак сиво ми беше и в сърцето заради глупостите, в които пак беше потънал светът, а и ние като част от него.
Та въпреки нетърпеливото чакане и планиране на това пътешествие, душата ми не пееше радостно. Напълних телефона с усмихнати селфита, но съзнавах че вътрешно все още ми е облачно.

Когато наближихме Пловдив сивото в небето започна да изтънява.
Към 10:15 паркирахме в центъра. Общината беше обявила зоната за свободно паркиране по случай Трети март. Времето все още беше мразовито и негостоприемно. В центъра по пешеходната улица освен нас имаше много малко минувачи.
С бодра крачка, за да не ни е студено поехме надолу по главната към пирожките.

Пловдивски пирожки

Аз съм пораснала с понятията пирожка и поничка така – поничката е дебела, пържена и с мармалад, пирожката е цилиндрична пържена и със сирене.
В Пловдив, обаче класическите пирожки от едно време се оказа, че са мармаладени. Тестена сладка закуска не ми е по-вкуса, затова пропуснах да опитам тази кулинарна забележителност на града. Взех си вместо това две мекички, без пудра захар. Екстра бяха мекиците.

Капана

Няколко познати ни препоръчаха да се разходим из Капана. От тяхното описание си представях, че Капана е неголям базар със сергии, на които се представят ръчно изработени неща – бижута, дрехи, сувенири и т.н. То се оказа, че Капана са малките симпатични улички, с малки симпатични дюкянчета с различни стоки. Повечето магазинчета бяха още затворени, но от витрините си личеше бутиковият им стил. Помислих си обаче колко лесно мога да се оплета в тези улички и как никога не бих могла да запомня кое точно магазинче на коя точно уличка да намеря.

“Кварталът е създаден като средище на занаятчии още преди 5 века, затова не се учудвай на улици с имена като „Кожухарска“, „Железарска“, Златарска“ и др., а името му е вдъхновено от завъртяната плетеница от малки улички. Днес в „Капана“ няма да срещнеш традиционни занаятчии, а съвременни творчески предприемачи. Това е така благодарение на тригодишните усилия на Община Пловдив и фондация „Пловдив 2019“ да трансформират до скоро занемарената част на града в истински културен център и квартал на творческите индустрии. Проектът е част от артистичната програма под мотото „Заедно“, с която Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата през 2019 г.visitplovdiv.com

След Капана се отправихме към турската кафеджийница от едно време – „Джумаята“.

Турско кафе в „Джумаята“

Самата сладкарница е част от зданието на наричаната днес Джумая джамия. Влязохме вътре и си поръчахме кафе, Влади чисто, аз с кардамон. Сервираха ни ги в симпатични малки чашки. С кафето ни поднесоха и някаква леко подсладена ароматизирана вода. Влади определи аромата като на розова вода, аз не можах да го дефинирам.
Атмосферата в заведението беше много приятна, ориенталска, цветна, уютна. В сладкарничката се предлагат и типични турски десерти – баклава, кадаиф, кюнефе. Не знам дали са добре приготвени, не си поръчах, защото толкова много захар ми е противоестествена вече. Влади пропусна, защото тъкмо се беше подсладил с пирожка.
Кафето го изпихме с кеф, но се чудя дали го изпихме правилно, защото ни остана много утайка на дъното, малко повече от един пръст. Съвсем скоро усетих приятната възбуда от кофеина, която подобри настроението ми.

Храм „Света Богородица“

Храм „Света Богородица“ беше следващата ни спирка. Присъединихме се към молебена посветен на загиналите за освобождението на България герои. В храма имаше доста народ. Самата служба много ни допадна. Пеенето на няколко гласа на събралите се поне 15на свещенослужители беше силно въздействащо. Думите за мир и братство между народите отекваше в тревожните сърца на хората. Хората бяха се снижили пред идеята за Бога, който държи земята и небето в ръцете си.
Просълзих се няколко път, сърцето ми омекна обляно в топлината на молитвите (е и кафето сигурно въздействаше). След молебена, излязох от храма с усещане, че съм се окъпала отвътре някак. Настроението ми беше приповдигнато, радостно. Беше ме обзела светлина и надежда.
Навън също вече грееше топло слънце, а улиците бяха пълни с народ.

Пловдив, градът на тепетата

Надали има някой, който не е чувал да се каже за Пловдив – градът на тепетата. Какво, обаче са тепетата, колко са, къде са все ще се намерят хора, които не знаят. Например аз не знаех никакви подробности за тези възвишения. Реших малко да се информирам по темата и попаднах на една хубава статия, в която се казва:

„Със своите седем тепета Пловдив се съизмерва с Рим и Атина. Според древна легенда хълмовете край Марица са огромни камъни, които титанът Балкан хвърлял по Посейдон. Враждата между двамата била заради красивата Родопа.
При разкопките под тепетата са разкрити и най-старите свидетелства, че древният град е бил създаден далеч преди второто хилядолетие преди Христа. Латинското име Тримонциум отговаря на Трихълмието, съставено от Небет, Таксим и Джамбаз тепе. С течение на вековете градът се разпрострял и върху Сахат тепе, Бунарджика, Марково тепе и Джендема.”
bulgarianhistory.org

Бунарджика, тепето с хубавата гледка

За Бунарджик тепе прочетох, когато решихме да тръгнем към Пловдив, че не е най-високото, но от него има невероятна гледка към града и голяма част от тракийското поле. Пък аз като чуя гледка и веднага се закачам.

На информационно табло в подножието на тепето се казва:
„Природната забележителност е изградена от сиенитни скали с геоложка възраст от горна креда (преди 99,6 – 65,5 млн. години). Това е хълмът в Пловдив, на който винаги е имало вода. В миналото е била събрана в кладенци – бунари, от където идва наименованието му. Въпреки наличието на вода, тук е нямало естествени гори, а днешните дървета – летен дъб, полски бряст, липа и мъждрян се засаждат по-късно. Най-много радва хинапът, който се среща рядко у нас, както и японският чашкодрян.“

На върха на тепето се намира паметника на Альоша, в по-ниското е изграден летен амфитеатър. Тук щеше да се проведе и светското отбелязване на празника 3ти март.

Имаше събран доста народ. Произнесоха се речи, поднесоха се венци и т.н.
Ние не стигнахме за самото начало на програмата отчасти, защото не хванахме най-оптималния път от храма „Света Богородица“ до тук. Минахме обаче по различни улици, а от бързането се сгряхме напълно.
Като свърши програмата, се качихме до паметника и оттам се полюбувахме малко на разкошните гледки в различни посоки.

Вече бяхме отметнали набелязаните цели за посещение, а разполагахме с още време. Решихме да обиколим Стария град и да се качим до тепето до него – Небет тепе.

Старият Пловдив

Старият град е симпатичен. Много от къщите са реиновирани, много са превърнати в арт галерии, музеи, ресторанти. Уличките са нашарени тук и там с малки магазинчета за сувенири. На някои здания имаше надписи свързани с историята на създаването им и употребата им.
Впечатли ме, че е имало теке (манастир) от 19в. на дервишки орден – Мевлеви хане. Хареса ми старата цветна църква „Света Неделя“.
Скоро не бях снимала толкова сгради. Влязох обаче само в църквата за кратко. Галериите и музите може да ги разгледам някога, ако се осъществи едно пътуване до Пловдив с приятелки, което планирахме преди три години.
Имаше и информативни табели за личностите на чиито имена са кръстени днес уличките в Стария град.

Небет тепе

Качихме се и на Небет тепе. От тук също имаше панорама към част от града и река Марица, но не така впечатляваща както от Бунарджика. На Небет тепе се намират останките от древен, според някои статии тракийски град на име Евмолпия.

Заситени с гледки и преживявания поехме обратно към колата и оттам към Смолян.