„Наистина ли има хора, които не обичат зимата?“ Това си помислих, днес докато се дивях на приказните форми изваяни от снега по клонките на дърветата, при почти замръзналите поточета, по облите витошки каменни реки.
Смятах днес да тръгна без фотоапарат. Нали вече я понаснимах зимата по маршрута към Черни връх предната неделя. В последния момент размислих. Сложих канона в раницата, така да не ме яд после, но предполагах, че може и изобщо да не го извадя.
Пак в подобен дух на мисли нямах намерение да пиша статия, защото маршрутът съм го описвала вече – Витоша, от “Златните мостове” към хижите “Еделвайс”, “Звездица” и “Кумата”
Е да, обаче тези красоти, които видяхме днес не можах да се сдържа да не ги нащракам. Колко пъти възкликвах „ехаааа“, колко беше широка усмивката на лицето ми, колко беше пълно сърцето ми с радост и възхищение пред тази магичност на природата.
Обичам всички сезони, обичам да виждам как природата се променя в тях. Четири сезона, четири съвсем различни състояния и всяко от тях уникално, неповторимо.
Лесен и кратък маршрут из бяла Витоша
Към 10ч паркирахме при Златните мостове. По това време в неделя имаше много малко останали свободни места за спиране.
Маршрутът ни беше – „Златните мостове – хижа Еделвайс – хижа Кумата – Златните мостове“.
От Златните мостове до хижа Еделвайс има леко изкачване. Все по равно се ходи от хижа Еделвайс до хижа Кумата. От Кумата надолу е спускане по симпатична горска алея, нищо екстремно.
Цялата разходка продължи 2 часа и 30 минути, като сме спирали само да снимам. Та, ако си имате задачи за следобед това е хубав вариант на маршрут за половин ден.
Денят беше слънчев и безветрен. Температурите бяха ниски и снегът сух и много красив. Не спирахме в никоя от хижите, защото имаше много народ, предпочитахме да се движим из снежната тишина на пътеките. По пътеките също пъплеше народ, но някак тихо и ненатрапчиво.
Фоторазказ
При Яворовата поляна – бяла приказка на слънчеви кристалчета
Снежности по равната пътека към хижа Кумата
