Декември месец в моята глава е обусловен с хубави преживявания.
Това е месецът на Коледа, на декорация, на слушане на коледни песни от едно време. Месец да се събереш с роднините, да пиеш топъл чай, да прекараш повече време вкъщи обут във вълнени чорапи. Месец е и на ретроспекция на изминалата година.
Преди беше и месец за писане на списък с планове за идващата нова година; месец за скитане по магазините за избиране на подаръци; за опаковане и очакване да разбереш дали си зарадвал с избора. Последните три характерни за декември дейности опитвам да редактирам в живота си.
Старите навици трудно се променят, но осъзнаването помага в промяната.
Опаковане на подаръци
Хубаво е да завиеш нещо в опаковка. Ръчно дело приятно като изкуство и естетически привлекателно. Етично спрямо дърветата, моретата, животните…обаче не е. Тази хартийка с която ще облепим даден подарък има живот от една нощ. После бива разкъсана и захвърлена. Абсурдно прахосничество на природни ресурси. То е същото като да дадеш на дете което драска по три кръгчета на бял лист да изхаби цял пакет от 100 листа ей така. Аз на децата все им търся, ако е за драскане използвани листове с бели гръбчета. 😉
Какво правя, за да преодолея този проблем с опаковането:
- Използвам стари опаковъчни торбички (втора ръка) с приличен вид.
- На по-близки или подобно мислещите, изобщо не им опаковам нещата.
- Избирам торбички, които са от плат и после може да се използват с друго предназначение многократно. Аз самата много обичам този вариант, защото така постепенно се сдобивам с платнена алтернатива на разните еднократни найлонови.
Избор на подаръци
Около Коледа консуматорския дух придобива великански размери. https://mypalette.info/2018/12/25/коснуматорската-коледа/
Признавам си, обаче приятно ми е да правя някакви подаръчета. Още не мога да преодолея напълно този модел на празнуване. Опитвам да премислям какво подарявам. Винаги съм го правила, но в различен контекст. Днес все се запитвам трябва ли му наистина на човека и тази вещ? Не искам да пълня жилищата на хората с ненужни прахосъбирачки и пространство заемачки. Старая се да подарявам практични неща, които онзи ден научих, че даже си имат общо наименование в течението минимализъм и то е консумативи.
Приготвям например нещо домашно за хапване (торта, бонбони, сладки…) или купувам подправки, чайове, кафе и т.н. Купувам чорапи, те лесно се късат и винаги трябват; свещи, ароматни пръчици или ако знам, че човекът иска и си търси нещо специфично, него.
Планове за предстоящата нова година
От 2020 година насам големи планове за бъдещето не правя. Живея с ясното съзнание, че нещата които се случват около мен са така бурни, че изобщо нямам силата да им се противопоставя. Тези общи бури разхвърлят и преобръщат всякакви по-далечни идеи за план. Не съм владетел на собственото си бъдеще, по-скоро съм зрител. Затова вече нямам някакви много амбициозни генерални замисли за предстоящата година.
Измислям си разни задания свързани с личното развитие и усъвършенстване, и само дотам. 😉
Ретроспекция на изминалите 11 месеца, декември още не приключил
На тази декемврийска традиция обичам да посвещавам част от свободното си време и енергия. Припомням си какви предизвикателства съм срещала, какво съм научила, какво съм постигнала, прочела, посетила…
Между другото блогът се оказва невероятен асистент в постигането на по-пълна ретроспекция, подсеща ме за някои неща. Друг добър метод е касичката за позитивни спестявания (касичка-спеставания).
Ретроспекцията ми за 2021 година вече е готова. 😉 ето я тук.
