“Симеоново, някаква пътечка оттам нагоре да хванем”. Така си мислех за неделния юлски ден. Синхронично Влади също беше се сетил за Симеоново. Скоро в тази посока не се бяхме разхождали.
11 юли 2021г, изборен ден. Сутринта гласувахме, после закусихме и далеч след първи петли поехме към гората. Ах, как жадувах гората след две седмици в градска жега и прах.
Кръгов маршрут – Симеоново, Витошко лале, Бистрица, Симеоново
Маршрута набеляза Влади. В 11:00ч тръгнахме нагоре по жълтата маркировка за хижа Алеко. Цел не ни беше хижата, защото очаквахме там да има голяма навалица. Просто щяхме да се разходим докъдето ни е приятно. Идеята беше към 16:00ч да сме си у дома.
При ски пистата Витошко лале решихме да свием вляво по маршрут към Бистрица и където пътеката поема естествено към Симеоново да продължим с нея, за да затворим кръгчето.
Маркировка има. Нагоре е жълта и с табели към хижа Алеко. На слизане, зелена и табели Бистрица, после се следва участък от маршрута Витоша 100.
Прохлада в горещия юлски ден
В горещия летен ден пътеките по които минахме бяха повече от прекрасни. През цялото време разкошен зелен чадър от короните на дървета ни пазеше сянка. Прохлада идваше и от рекичките край пътя.
Нагоре пътеката се виеше край брега на Старата река. Понякога реката прескачаше красиво по големи камъни и образуваше миниатюрни водопадни драперии. На слизане ни съпровождаше река Янчовска, която беше достатъчно пълноводна и също разкошно пенлива.
Много харесвам маршрути край реки.
Другите туристи по маршрута
До Симеоновските езера имаше народ. Мястото е популярно за пикник. Нагоре обаче скоро останахме сами. От време на време ни задминаваха по-бързи сами туристи. По-рядко ние задминавахме някого. Като цяло беше супер спокойно, чак се изненадахме. Докато се наслаждавахме на спокойствието по пътеката се чудех, защо има толкова малко хора. Не, изобщо не се оплаквах, но ми беше любопитно. Дали хората не я познават тази пътека, дали са на море, или друго? Участъкът на слизане, след пистата Витошко лале беше по-посещаем, срещнахме повече хора, но в никой случай навалица.
Трудност на маршрута
Маршрутът е много яваш-яваш, леко се качва, леко се слиза . Абсолютно райски е през лятото. До пистата Витошко лале стигнахме за 2 часа 15 минути, слязохме обратно в кв. Симеоново, където бяхме оставили колата за 2 часа и 05 минути.
Останах очарована от тези непознати за мен пътеки. Зарадвах се, че Витоша има и такива местенца, нови за мен, прелестни и спокойни.
Фотоалбум
Още Витошки маршрути
“Разходка на Витоша в неделя – мисия възможна – до хижа “Кумата”
“Боянски водопад – горски оазис на една ръка разстояние от града”
“Неделна навалица по Панорамната пътеката от Бистрица до Железница – Алея “Галунка””
“Петъчно до Черни връх – впечатления”
“От Момина скала до хижа Камен дел”
“Моята разходка на Еньовден – вълшебствата на природата”
Витоша, “Златните мостове” – хижа “Еделвайс” – хижа “Звездица”
