Боянски водопад – горски оазис на една ръка разстояние от града

„Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лучите на синевата и шума на бурите им”

“Водопадът” Иван Вазов

Боянски водопад – април 2018г – делнично следобедна разходка  

В началото на април 2018г ходихме до Боянски водопад. Сигурно имаше 7-8 години, откогато за последно се бях качвала до там. Много исках да го посетя в пролетния сезон, когато е много пълноводен и пенлив. Компания отново ми беше Влади. Спряхме колата при Боянската църква и оттам нагоре пеша.

Нагоре към водопада поехме по различен от познатия за мен път до водопада. Тръгнахме наляво, вместо надясно покрай Боянска река.

Маршрут – зелена и червена маркировка

В статия за Боянския водопад в сайта Водопади в България е обяснено:

“Дo вoдoпaдa мoжe ca ce cтигнe пo тpи ocнoвни пътeĸи. Haй-лeceн e дocтъпът oтĸъм Koпитoтo. B зaвиcимocт oт тeмпoтo, paзxoдĸaтa cpeд живoпиcнaтa пpиpoдa тpae oĸoлo чac – чac и пoлoвинa, ĸaтo пo-гoлямaтa чacт oт пътeĸaтa e paвнa. Πo-тpyдeн e caмo пocлeдният yчacтъĸ, ĸoйтo вoди ĸъм вoдoпaдa – нepaвeн, ĸaмeниcт тepeн, ĸoйтo ce cпycĸa cтpъмнo ĸъм вoдoпaдa oтгope.

Дpyгитe двe пътeĸи зaпoчвaт oт ĸpaя нa ĸв. Бoянa пo oбoзнaчeнa c тaбeли пътeĸa, зaпoчвaщa oт пocлeднитe пocтpoйĸи в мecтнocттa нaд Бoянcĸaтa Цъpĸвa. Πъpвaтa ce изĸaчвa cтpъмнo cpeщy тeчeниeтo нa Бoянcĸa peĸa…, дoĸaтo втopaтa e пo-бaвнa, нo пocтeпeннo нaбиpa виcoчинa, минaвaйĸи в близocт дo Бoянcĸoтo eзepo.”

Водопади в България

Двете пътеки започват от края на кв. Бояна. В началото имаше табела с цитат на Иван Вазов: „Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лучите на синевата и шума на бурите им.”

Левият път се изкачва нагоре постепенно. Вие се като спирала покрай дърветата. Има катерене, но не е нещо много тежко. На места даже е почти равнинен. По този маршрут има панорамна гледка към София. Боянска река, на която е водопадът, обаче не се приближава, чак докато не се качиш до водопада. На нас без да бързаме, с кратки спирания тук-там, качването по него ни отне около 1:30 мин догоре.

Другият път (десният) се движи успоредно с Боянската река. Все по него бях ходила преди това.

Боянски водопад през юни 2021г. – сутрешна разходка нагоре покрай Боянска река

В неделя през юни прогнозата за дъжд ни отказа от един по-далечен целодневен преход, за който сме се наканили. Валежите уж щели да започнат от обяд. Много ни се излизаше на зелено обаче. Избрахме кратка и близка, но чудесна алтернатива – разходка до Боянския водопад.

Станахме рано и тръгнахме. Паркирахме в края на кв. Бояна до стълбичките при разклона за горските пътеки към водопада и езерото (вдясно) и за чешмата със сребърната вода (на ляво). В 8:05ч поехме към водопада.

Още в началото на пътя забелязахме, че има поставени нови указателни табели. Маркировката също беше обновена и много лесна за следване. Този път тръгнахме по пътеката край реката.

Към днешна дата, юни 2021г, пътеката покрай реката е маркирана с червено. Тя води нагоре и надясно. Другата възможност за качване е зелената маркировка, табелката в началото сочи Боянско езеро, но после има отклонение и за водопада.

Боянска река
Боянска река беше много пенлива

Покрай реката беше доста мокро, на доста места камъните хлъзгави, но щеките помагаха чудесно. Самата Боянска река беше буйна и пълноводна от вчерашните дъждове. Ако трябва да изразя предпочитание между двете пътеки, на мен тази по ми харесва.

Без усилие, обаче може да се направи кръгов маршрут: качване покрай реката (червена маркировка), слизане през другата пътека (зелена маркировка). Ние така направихме този път.

Другите туристи към Боянски водопад

През април 2018г (делничен ден), следобед

Направи ни впечателние, че за априлския делничен следобед (тръгнахме нагоре към 14:30 ч) си имаше човекопоток. Не бих казала чак навалица, но засякохме доста хора и в двете посоки. Повечето бяха младежи. Отдавам го на две причини: маршрутът е популярен и учениците сега са ваканция.

През юни 2021г (неделя), сутрин

В юнската неделна утрин още в началото срещнахме една групичка младежи, чужденци някакви бяха, и после по сами още трима човека. Изкачването беше абсолютно разкошно. Много е хубаво на планина да се ходи рано. Когато слизахме, беше станало вече към 11ч и нагоре по пътеката със зелена маркировка вече пъплеше народ.

Климат

4ти април, дърветата още бяха голи. Листенцата – добре завити в пъпки. През клоните се процеждаше мека, но топлеща светлина. На сянката по-нагоре имаше на места преспи със сняг. Като наближихме водопада, в последните 400 м до него, пътеката беше една вадичка, по която внимателно преджапахме. За по-зиморничавите, тънка блуза с дълъг ръкава е ок. Младежта обаче катереше с къси ръкави, потници или голи до кръста. 🙂 Цветовете наоколо идваха от светлината на следобедното слънце и красивите зелени мъхове, които бяха облекли някои скали и стволове на дървета.

През 20ти юни цялата гора беше избуяла в зелено. Здравец, мъх, папрат, на няколко места горски трендафил, още някакви бели и жълти цветенца шареха около пътеката. Цялата гора свежа, мокра още от вчерашното небесно поливане…разкош. Покрай реката беше приятно хладно.

Здравецът направо ликуваше освежен от обилните дъждове предния ден.

Водопадът

Боянски водопад
Боянския водопад през април 2018г.
Боянски водопад
и през юни 2021г.

Водопадът беше пълноводен и пенлив и през април, и през юни.

Информацията за височината, от която водите му падат варира между 20-25м. Той е най-големия водопад в планината Витоша. Най-впечатляващ е, обаче както много други водопади е в пролетния сезон, заради обилното топене на снеговете.

Температурата при водопада се понижава рязко с няколко градуса. Дори лятото като стигнеш там, пак е хубаво да си носиш нещо за намятане.

Заслужава ли си?

Да! Най-малкото, защото всеки престой сред природата си заслужава.

Но още, защото:

  • близо е до София;
  • само за 4-5 часа с почиване тук и там можеш да се качиш и да слезнеш;
  • има градски транспорт: до Боянската църква –  автобус № 107, а до Боянското ханче, което е малко по-надолу – автобус 64;
  • след Боянския водопад, можеш да поемеш в друга посока – Момина скала, Копитото, Боянското езеро и др.
  • падащата вода е полезнa. Правени са замервания, че при водопади; по време на и след проливен дъжд; при бурно море/океан има много негативни йони. Тези негативни йони, ни помагат да се презаредим. В атмосфера с негативни йони дишаме по-дълбоко и усещаме лекота. Подобрява се здравето и физическото, и психическото. Напрежението и умората се понижават.

Боянски водопад – пролет 2019г

И за да стане кашата около времевите периоди и ходения до водопада още по-голяма, ще вмъкна няколко думи за ходенето ми до водопада през пролетта на 2019г. Качихме се до водопада с една симпатична група мили дами през пролетта на 2019г. Тогава лекинко объркахме дирята, ама после я намерихме. Минахме през един куп преспи, през една мъглива мистична гора. Видяхме приказни ледени форми при водопада, снимахме, хапнахме и така. 🙂

Фотоалбум – април 2018г

Това са старите табели. Мястото, на което пътеката на дясно се качва към Боянски водопад, на ляво отива към Боянското езеро.
В началото на април гората не беше разлистена.
Мекота на голия пейзаж придаваха зелените мъхове по скалите и топлото следобедно слънце.
При това априлско ходене до Боянския водопад си носех и статива, затова автопортета ни е в цял ръст.

Фотоалбум – пролет 2019г

Мистичната гора.
Ледени форми при Водопада
И снежни преспи в подножието на водопада.

Фотоалбум – юни 2021г

През юни гората се е разлистила.
Покрай Боянската река пътеката се изкачва по мокри камънаци тук и там. Маркировката е червена.
През юни водопадът все още беше много пълноводен.
До водопада се качихме за 1 час и 15 минути.
Красотички.
На слизане тръгнахме по “зелената” пътека. На нея има една скала с красива панорама към София. В далечината облаците са скрили Стара планина.
От скалата се вижда и Копитото с телевизионната кула.
Поседяхме на тази тераса с гледки, хапнахме по един сандвич и заслизахме нататък.
Определено пътеката с зелената маркировка е по-лесна. На места горският булевард е почти равен.
На друго място пътеката стана тъничка и се пъхна в тесен и нисък зелен коридор, но пак е повече равнинна.
Ако се колебаете коя от двете пътеки да изберете, свържете ги в кръг, по червената нагоре, по зелената надолу. 😉 Ние така направихме.

За други разходки на Витоша:

“Разходка на Витоша в неделя – мисия възможна – до хижа “Кумата”

“Неделна навалица по Панорамната пътеката от Бистрица до Железница – Алея “Галунка””

“Петъчно до Черни връх – впечатления”

“Моята разходка на Еньов ден – вълшебствата на природата”

“Витоша, “Златните мостове” – хижа “Еделвайс” – хижа “Звездица””

“От Момина скала до хижа Камен дел”

ДПП Витоша – Туристически маршрути

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.