През третия ден на нашето пътуване из Западните Родопи планът беше да посетим екопътеката при град Девин – “Струилица-Калето-Лъката”. По нея щяхме да видим и водопад Самодивско пръскало, а в нейния край при леко отклонение вляво (има табела) и още един водопад – Мечо пръскало.
Предната нощ спахме на палатка при местността Лесичево. Оттам по много странен ново-асфалтиран тесен път, който хем е за автомобили, хем е с табели като за туристически маршрут стигнахме град Девин.
В Девин закусихме и след това паркирахме на паркинга малко преди СПА комплекса Струилица. В 9:15 часа на паркинга имаше освен нашата само още две-три коли. После като се върнахме към обяд, той беше пълен, а автомобилите бяха паркирали сигурно още километър по пътя преди това.
Поздравления за поддръжката на екопътеката в Девин
Екопътеката е изключително живописна и добре поддържана. Радващо е да видиш, че някой се грижи за нещо, което служи на всички. Пътеката се движи по поречието на река Девинска през по голяма част от времето. На няколко места минава по мостчета над реката. Към водопад Самодивско пръскало и крепостта Калето за малко се отдалечава от реката.
По маршрута има множество информационни табели за флората и фауната на района. От фауната, ние видяхме две от посочените змии и като слизахме от Калето – една сърна.
Интересни ни бяха и таблата промотиращи здравословни навици като – ходене сред природата, време за почивка, правилно хранене и т.н. Няколко от тези табла посветени на здравословния начин на живот бяха с описания на комплексчета от физически упражнения за укрепване на тялото.
Водопад Самодивско пръскало
Пътеката за водопад Самодивско пръскало, започва като отклонение вдясно от основната екопътека. Има обозначителна табела. Изкачването нагоре до водопада е стръмничко, но е кратко около 500 м. Щеките пак ни бяха другар. Може и без тях да се качите, но с тях усилието е по-малко. Пътеката минава през великолепна магическа горичка. Светлината в нея беше нереално зелена.
Водопадът е много нежен, отговаря на името си Самодивски. Може би през лятото едвам църцори, но на 24ти май все още шумолеше весело от високите отвесни скали. Има два пада с обща височина 70м.
Поседяхме на Самодивското пръскало да го послушаме как пее и да подишаме отрицателните йони, нали са полезни. Тръгнахме си, когато дойде друга двойка, да им направим място и те да се насладят. След тях срещнахме още хора, които пъплеха нагоре по пътеката, докато ние слизахме.
В края на основната част на екопътеката има разклон. Вляво през мостче се продължава до водопада Мечо пръскало. Вдясно маршрутът се качва нагоре в гората до крепостната стена Калето.
Водопад Мечо пръскало
Водопад Мечо пръскало не е част от екопътеката, но отклонението до него е съвсем незначително и си заслужава. До водопада се стига по ясна очертана пътечка през гората. И той също като Самодивско пръскало губи своята сила през лятото, но сега беше прекрасен. Образува красиво вирче, където поседяхме за почивка под хладната сянка на дърветата.
Крепостната стена Кавурското Кале – Девин
Крепостта Калето не е реставрирана (няма финансиране), затова от нея се вижда съвсем малка и част и лесно може да се пропусне. Беше забавно, защото от няколко човека, които бяха стигнали до крайната точка, чух, “това ли е”? Ами това e, три реда наредени камъни и толкова. После от там вместо да се слезе обратно може да се продължи по друга пътека, която излиза пак покрай водопада Самодивско пръскало и така маршрутът става кръгов.
Ако сте в района на Девин, препоръчвам екопътеката. Много е приятна и зареждаща, заради близостта си до водите на Девинска река и двата водопада.
Екопътеката “Струилица-Калето-Лъката” при град Девин – фотогалерия
Девинска река
Други статии от същото пътуване из Западни Родопи
Фотински водопади – почивка в Западните Родопи – ден 1 (част първа)
Нощувка на язовир Батак – почивка в Западните Родопи – ден 1 (част втора)
От хижа Лесичево по маршрут към хижа Орфей – Западни Родопи – ден 2
