Язовир Батак

Отправихме се към язовир Батак. До него стигнахме минавайки през град Батак. В градчето спряхме да си купим хляб и зеленчуци. На брега на язовира си харесахме равно място и се наредихме. Отворихме масичката и столчетата и се нагостихме за обяд с традиционните “кифлички мама” и гарнитура от сурови зеленчуци (краставица, морков, чушка).

Силният вятър и мухите

При пристигането ни на язовира, духаше силен северен вятър, иначе денят беше слънчев и топъл. Като казвам силен, да се знае, че аз с вятъра хич нямам приятелство. Затова щом хапнахме приседнах до колата на завет. Така имах час време пълно блаженство. Гледах клонките на храстите и дърветата да танцуват умело с вятъра, а аз смушена до вратата оставах недосегаема за него. Редувах четене с мижене на слънцето, котешко доволство.

После, обаче дойдоха мухите. Няма отърваване от тях. И те слънце и завет търсят. Гониш ги, но пак се връщат. Единствено спасение беше да излезеш на вятъра, да не седиш на завет до колата. Та известно време се местех ту тук, ту там. Ту бягах от вятъра, ту от мухите.

Привечер захладя, но вятърът утихна, а мухите изчезнаха. Вечеряхме спокойно. После поснимах палитрата от цветове, с която небето по залез оцвети облаците и водната повърхност. Голяма красота.

Рибарите

По брега на язовира рибари мятаха въдици от момента на нашето идване, докато се стъмни.

На следващия ден видяхме и друг вид рибари – патици и щъркели. Бяха много интересни в своята рибарска дейност. Патиците се гмурваха от едно място и за няколко секунги се губеха от поглед, после изникваха от друго. Щърковете пък крачеха с дългите си крака и бодяха с човки водата.

Сутринта палатката ни беше доста мокра отвън, тревата също обилно оросена. Хубаво, че имах и сандали да шляпам из мокротията. Закусихме, поизсуши се палатката и поехме към маршрута ни за ден 2 – от местността Лесичевко към хижа Орфей.