За втория ден на нашето пътешествие Влади избра един непопулярен маршрут. Има го отбелязан на картата на bgmountains – от хижа Лесичево към хижа Орфей. Маркировката е синя.
На места в интернет може да срещнете името и като Лисичево.
До местността и едноименната хижа Лесичево стигнахме по не много добър асфалтов път свързващ село Нова махала с гр Девин. Имаше участък и с хубаво покритие, вероятно ремонтиран, но доста време преди него Влади слаломираше бавно покрай големи дупки изяли пътя.
От основния път има разклонение вдясно за хижата и още един коларски път. Ние завихме по коларския път, който е маршрутът към хижа Орфей. Колата спряхме при дърветата и продължихме пеша.
Маршрутът в началото е полегат и много живописен. Стига до малка махала Бараклий. В нея има и изоставени постройки, но и обитаеми вили. После пътят се движи известно време по течението на река Бараклийско дере. Движи се в гора и на места отгоре се оформя красив зелен тунел от короните на дърветата. По бреговете на реката и от някои скали растеше на туфи здравец. Всякакви други цветенца също багреха пейзажа наоколо.
В горичката по този маршрут пробяга една сърна. За тридневното ни пътешествие сърни видяхме още три пъти. Две минаха шосето и една в гората при екопътеката при Девин – “Строилица-Калето-Лъката”.
Пътят стига до поляна с паметник с изтрити надписи, пейка и маса. От там се разклонява. Ние поехме вляво, след като пресякохме рекичката по маркировка сочеща хижа Орфей. До поляната следвахме табели със синя маркировка. После синята маркировка се събира и с червена идваща от друга посока.
Нападали дървета и пътеката се губи
За жалост пътят, вече стеснен в горска пътека, навлезе в част с много нападали дървета. Пейзажът беше някак неприветлив. Гората – счупена. Пътеката неясна, губеше се, на места не добре проходима, затова се отказахме и поехме наобратно.
На нас хижа Орфей не ни беше крайна цел. Просто се движехме в тази посока, докъдето ни хареса и ни позволи времето, защото после щяхме да се върнем обратно до местността Лесичево, където бяхме оставили колата.
На разклона при масата с пейката спряхме за обяд и да се насладим на звуците и слънцето.
Преходът ни продължи от 11:30ч до 16:50ч като това включва и почивките.
Туристически маршрут без туристи
В района Лисичево – Байракли срещнахме малко хора, шест души. Все от махалата бяха и един човек, който каза че бил управител на хижата. Други туристи освен нас нямаше, въпреки че маршрутът беше туристически, а неделният ден – слънчев.
В краткия участък, където си проправяхме път по пътечката с нападалите дървета си дадох сметка, че ако не е намесата на хората, които се грижат за разчистване на туристическите маршрути, гората ще погълне с лекота следите. Без тези установени маркирани пътища преходите ще са съвсем различно преживяване, за което се иска съвсем друга нагласа. Изпитах благодарност, че ги има пътеките, за такива кашкавал туристи като мен. Направих за себе си ясно разграничение между понятията “разходка в природата” и “приключение в дивото”.
Бивак в гората
Опънахме палатката недалеч от хижата, на една поляна с много мека трева, като килим. Скоро, обаче установихме че под килима живеят кръвожадни мравки. Черно-червените хищници ни хапеха лакомо. Когато слънцето залезе и стана хладно, се прибраха.
Температурите през нощта паднаха още. Сутринта, към 7 часа, погледнахме в колата, градусите навън сочеха 6. Възможно е и по-студено да е било по-рано. При тези температури топлият чай беше истински живителен балсам.
Прибрахме бивака, без да оставяме следи от своето присъствие и потеглихме към Девин за последната ни цел в последния ден на нашето пътуване. Имахме намерение да се разходим по екопътеката при Девин – “Строилица-Калето-Лъката”.
Лесичево – фотоалбум
Други статии от същото пътуване из Западни Родопи
Фотински водопади – почивка в Западните Родопи – ден 1 (част първа)
Нощувка на язовир Батак – почивка в Западните Родопи – ден 1 (част втора)
