Вкаменената гора посетихме през месец май, на втория ден на нашето пътуване из Източни Родопи с нощувки на палатка.
През първия ден се разходихме до няколко текета (Тюрбета и текета в Източните Родопи – посещение през месец май) и тракийското светилище Харман кая (Харман кая – тракийско светилище в Източните Родопи).
Как да стигнем до Вкаменената гора
Вкаменената гора е природна забележителност. Масивни скали се издигат по склоновете над коритото на река Сап дере. Разположени са в резерват “Боровец”.
След село Равен посока село Биволяне по основния път вдясно има табела сочеща обекта “Вкаменената гора”. С автомобила може да се свие по черния път вдясно и на 50м има равно място до красив кът с чешма, маси и пейки. Там може да се паркира удобно.
Пътеката е кръгова, но за жалост не добре маркирана. Хубаво да си имате карта на телефона. Ние се доверихме на картата windy maps. Има я като приложение и за андроид и за iOS.
При първия възможен разклон избрахме да продължим по левия път, който е широк земен път. Все по него се стига до място с много камънак (вдясно от пътя) и там свихме по камънака нагоре. Стигнахме до тераса с уникална панорама към скалната забележителност насреща – Вкаменената гора.
Поседяхме известно време и се полюбувахме на пейзажа. Гледката от тази височина е красива.
Следите се губят
После слязохме надолу и пак по широкия път продължихме до една изоставена махала с рушещи се къщи. Оттам зад къщите и се започна едно стръмно слизане по камънака надолу към коритото на реката. Дали изпуснахме пътеката или такава ясно очертана няма не разбрахме. Признавам аз бях готова да се върна обратно и да поема по пътя, по който дойдохме. Хубаво е че Влади е по-упорит. Тук взирането в windy maps беше постоянно. След доста лутане и прекосяване на реката, която се вие в ниското най-накрая попаднахме на маркировката.
На места имаше червена маркировка. Другаде хора са указвали посоката със стрелки направени от камъчета и клони или каменни купчинки-пирамиди. Понякога обаче нямаше нищо, което да ни насочва накъде да продължим освен картата на телефона.
Река Сап дере
Отгоре на панорамната площадка като бяхме, забелязахме хора, които се движеха край реката. Беше доста горещо и си представих как като слезем и ние ще си натопя краката за малко разхлада във водата. Когато стигнахме реката, обаче се оказа, че водата никак не е бистра и чиста. Беше жълта и някак застояла. Не знам дали от скалите или друго, но се отказах от топенето.
Необикновените скали
Като намерихме долната пътека при реката, се започнаха интересните гледки отблизо на скалните навеси. Скалите бяха много интересни и впечатляващи. Отговарят напълно на името “забележителност”. Струва си да се мине по тази пътека.
В края на тази пътека виеща се по реката срещнахме семейство, което също се луташе по камънака при реката. Те бяха тръгнали от обратната посока на кръговия маршрут. Това е също вариант.
Дано някога пооправят маркировката. Мястото е много живописно и си заслужава вниманието.
