С палатка в Източните Родопи през месец май – пълно презареждане на тялото, ума и душата

Обичам да прекарвам много време на открито. Палаткуването ми дава именно това: таван – небе, стени – безкрайност, прозорци без рамка, килим от трева, музика – хармония от природни звуци.

Предизвикателства също има, но всяко от тях си струва да се преодолее, защото наградата е почивка като никоя друга (поне за мен де, може би не е за всеки, или поне така си мислят много хора).

Източните Родопи

Източните Родопи са част от планината Родопи. За разлика от западната и централната част, източната част на планината има предимно нископланински и хълмист релеф. Средната надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове са също обширни, но значително по-ниски

https://bg.wikipedia.org/wiki/Източни_Родопи

Тази година решихме да си пробваме късмета с няколко дневно странстване из Източните Родопи, с нощуване на палатка.

Шансът беше с нас, отвориха ни се четири чудни слънчеви майски дни. Пътувахме от 4ти до 7ми май.

През деня правехме преходи и разходки до различни места в района на Източни Родопи, вечер нощувахме на палатка, където ни се стореше подходящо.

На полянка между Харман кая и Елмалъ баба теке

Първата вечер отворихме палатката на красива поляна, от която на изток ни се разкриваше живописна панорама – хълмове на Източните Родопи. Наоколо имаше дръвчета, храстчета и тънка вадичка, която лятото може би пресъхва.

Поляната се намира в открито пространство между тракийското светилище Харман кая и поддържаното теке на Елмалъ баба. Близо до асфалтираният път по-нагоре (оттам дойдохме) има голяма чешма с добър дебит на вода.

На поляната където вечерта преспахме, през деня минават пасящи крави, затова имаше тук-там наторявания. 😉 Кравите ходеха на водопой на чешмата горе и честно казано бяха я маркирали доста, но какво да се прави природата е за всички.

Музиката на Източните Родопи през май

Пролетните песни на птички, крякащи жаби и звънци на добитък в далечината ни приспаха и събудиха на това място.

През нощта чухме и специфичния “лай” на сръндак, а на сутринта Влади видя няколко животни да пробягват в далечината.

Вечерта, когато слънцето се скри, температурите значително се понижиха.

Тази първа нощ ми беше много студено. Бях с термоклин, термоблуза с дълъг ръкав, топли чорапи и топъл чувал, но аз съм по-зиморничева. Домързя ме като се събудих от студа към два през нощта да обличам всички налични допълнителни пластове дрехи.

Сънувах супер много, защото явно от студа останах да спя на границата между сън и будност, където се прожектират ярко мислите на подсъзнанието.

На къмпинг край язовир Студен кладенец

Втората нощ Влади беше предвидил за палаткуване място, което е посочено като бивак на картата на bgmountains.

Широка поляна оградена от едната страна от красива борова горичка, от другата с горичка от млади акации. Отгоре е асфалтираният път (води до Еленовото стопанство). Пътят изобщо не е натоварен. Много рядко, ако мине автомобил, той по-често идва на бивака. 

Отдолу пък стоят няколко дръвчета и зад тях ръкав на язовира Студен кладенец.

В боровата горичка имаше чешма. Много удобно.

Освен нас на тази поляна сред дърветата до язовира имаше още десетина палатки и един кемпер.

Предполагам през лятото мястото е доста популярно.

Като изпънахме палатката там и за момент затворих очи и слушах шумовете си спомних за къмпинг Мелиси. Смесваха се звуците на природата с гласовете на другите хора настанили се в близост.

Късен концерт

Вечерта към 23 часа една от жените в съседство, реши че е чудесна идея да изпее песен на Васко Найденов пред публика. Неприятното е, че на такова радио няма как да му изключиш копчето за звук. Пък аз си бях забравила тапите за уши. Слава богу концертът продължи само две песни и светът отново утихна.

Сутринта на следващия ден по изгрев си направихме много приятна разходка до язовира. Самият язовир с обикалящите го хълмчета е много красив.

За жалост обаче на чакълестия бряг, където бяхме ние имаше купища захвърлени палстмасови шишета от бира и вода, кенчета и всякакви други боклуци.

Много ме възмущава това безхаберие на хората към природата. Уж я търсят защото я харесват, а така грозно и неуважително се отнасят към нея.

Неочаквано райско място край река Боровица

Язовир Кърджали
Слънцето рисуваше красиво родопските била.

Бяхме планирали две нощувки. Третата я решихме в движение, защото ни хареса пътуването в Източните Родопи и не ни се прибираше още. 

С почти паднали батерии на телефоните и на места не добра интернет връзка разгледахме няколко възможности където може да останем последната нощ.

Избрахме язовир Кърджали. 

Влади прочете коментар в някакъв сайт, че около хижа Боровица, днес накипрен хотел има места с чешми и пейки и подходящи места за палатки. Поехме натам.

Неудобен достъп

Подходящите места край брега на язовир Кърджали непосредствено до хотел Боровица са оградени, а по-главният път след хотела се оказаха с неудобен достъп.

Подминахме две-три отклонения водещи към брега, защото пътят беше супер стръмен, неравен и неподходящ за минаване от лек автомобил. Пък ако бяхме оставили колата на отбивка горе на главния път, трябваше да пренасяме цялата покъщнина надолу, което също не беше смислен вариант.

Продължихме по-натам по асфалтирания път и пак благодарение на bgmountains открихме друга отбивка. Още един неравен, но поне не така стръмен черен път. Той отвежда до брега на река Боровица.

Изключително красиво място. Неголяма поляна, реката Боровица се вие от двете страни покрай живописно островче. Тече към язовир Кърджали. Песен на птици, крякане на жаби, шума на прескачащата речните камъчета вода, насреща зелена стена от ред борове, ред широколистни дървета. Нагоре небе. Красота!

Слизането на първа скорост и много внимателно ни се получи с не голям зор. Качването обаче се оказа истинско предизвикателство. Гумите боксуваха на няколко места, заради стръмното, мократа трева (от росата) и песъчливата изровена диря на черния път.

Това място, обаче за мен беше като от най-хубава приказка.

В съседство до тази малка полянка има друга, която подминахме, защото не се виждаше реката и защото беше посипана с боклуци останали от немърливо къмпингуване или пикник. 

Трябва да има в училище предмет – “Любов и уважение към природата”. Урок по този предмет да е  – “Без оставяне на следи!”

Водопой и хранене

В Източните Родопи има много чешми и то течащи. Във всеки един момент, когато имахме нужда лесно допълвахме запасите от вода за пиене и миене.

Чешмите

От разговор с човек, който видяхме при чешма в близост до текето, разбрахме, че в този край това е традиция, да направиш чешма в чест на някого. Тогава започнахме да обръщаме повече внимание, че наистина на много от чешмите имаше надписи с посвещение на имена на хора.

Чешмата, при която видяхме човека се оказа, че е построена от него и брат му в памет на баща им и дядо им.

Дневно меню

Храната ни беше суха през деня, нали бяхме в движение. Вечери – приготвени на газово котлонче. Закуските различни.

За по път бях приготвила кифлички с тофу, самоси (индийски пирожки със зеленчуци) и сурови зеленчуци (краставица, чушка и морков). Последните две самоски за жалост се развалиха от топлото време през втория ден. Носех още солети и сурово кашу.

За закуска хапвахме ябълки, кифлички, сусамов тахан с мед и и последния ден гранола, която бях взела за всеки случай. Влади пийваше кафе, аз чай.

Първите две вечери приготвих кус-кус. Накисва се за 5 минути с гореща вода, добавям консерва боб с домати и подправям с къри, сол и зехтин. Гарнитура, пресни краставици и чушки. Последната вечер пък направих супер вкусна червена леща с лют червен пипер, сол, джоджен и зехтин. Напазарувахме лещата и подправките за нея (лют червен пипер и джоджен) от малко магазинче в Крумовград. Пак от там взехме хляб и домати.

Като имаш газово котлонче е лесно. А когато ядеш на открито е безкрайно вкусно.

Правенето на кафе в кафеварката сутрин е ритуал, който си имаме още от къмпингите на морето. Влади е майсторът на варенето на сутрешното кафе.
Домашно приготвената гранола с различни семенца, ядки, подправки и сухи плодове е пълноценна и питателна закуска.

Да се вземе под внимание

Местата, на които отсядахме бяха поляни на които вероятно може да има кърлежи и със сигурност, като стане по-топло много комари.

Забелязахме на язовир Студен кладенец, че единия човек пръска тревата с нещо против кърлежи. Той беше с малки деца. 

От сериозната разлика в температурата през деня и нощта, при поляната до текето и поляната до река Боровица имаше голям конденз. Важно е да се ходи с двуслойна палатка иначе всичко вътре – чувал, шалте дрехи ще подгизне.

Сутрин маратонките се мокреха от росата по тревата.

В заключение мога само да повторя – за мен предизвикателствата не са пречка, преживяването на подобна почивка зарежда душата ми стократно. Вече пресмятам кога е следващата ни ваканция и къде може да отидем пак така на палатка, далеч от шума на града и цивилизацията.

Другите места посетени при пътешествието из Източните Родопи през месец май

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.